Стивън Кинг - Възкресяване

Един четвъртък през февруари с братята ми и сестра ми се върнахме от вечерното училище със зачервени страни, пеейки с пълно гърло „Аз съм Хенри Осми“. Бяхме се спускали с шейни зад пасторската къща (преподобният Джейкъбс беше инсталирал електрически лампи по протежение на пистата). Най-щастливи бяха Анди и Кон, защото бяха взели нашия тобоган и се бяха спускали с Мори, настанен на възглавница отпред като фигура на носа на кораб. Мори изобщо не се изплашил.

— Май тези сбирки ви харесват, а? — подхвърли татко. Стори ми се поучуден.

— Да! — извиках. — Днес четохме много пасажи от Библията, после се пързаляхме с шейните! И госпожа Джейкъбс се спускаше с нас, само че падаше постоянно!

Засмях се, той също се засмя, после попита:

— Все пак научавате ли нещо, Джейми?

— Волята на човека трябва да е продължение на волята на Бога — изрецитирах аз урока от тазвечерната лекция. — И още, ако свържеш с жица положителния и отрицателния полюс на батерия, се получава късо съединение.

— Вярно е. Затова трябва да внимаваш много, когато палиш автомобил, като свързваш жиците на късо. Не разбирам обаче каква е християнската поука.

— Ясна е като бял ден: не можеш да поправиш сторената злина, ако самият ти постъпиш лошо.

— О… — Той взе последния брой на списанието „Коли и шофьори“, на корицата на което имаше страхотен ягуар XK-E — Чувал ли си поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения“? — Позамисли се и добави: — И е осветен с електрически лампи.

Прихна, аз също се засмях, макар че не разбрах шегата. Ако беше шега де.

Анди и Кон бяха приятели с братята Фъргюсън — Норм и Хал. Викахме им „пришълци“, тоест хора, идващи в града като туристи. Живееха в Бостън и приятелството с тях беше ограничено до летните ваканции. Семейството им имаше вила на езерото Лукаут само на километър и половина от нашата къща. Момчетата се бяха запознали с моите братя на църковно мероприятие, наречено Лятно библейско училище.

Семейство Фъргюсън имаха членска карта за курортния комплекс „Козя планина“ и понякога вземаха с колата си Кон и Анди, за да поплуват и да обядват в „клуба“. Кон и Анди твърдяха, че басейнът в комплекса е хиляда пъти по-хубав от езерото Харис. С Тери хич не се впечатлявахме от възторжените им разкази — местният гьол ни харесваше, там идваха и приятелите ни, — но Клеър се пръскаше от завист. Искаше да види как живеят богаташите.

— Живеят като нас, момичето ми — каза ѝ майка. — Който смята, че богатите са по-различни, греши.

Клеър, която прокарваше току-що изпрани дрехи през изстисквачката на старата ни пералня, се нацупи:

— Много се съмнявам.

— Анди каза, че момичетата на басейна носели бански от две части — намесих се.

Мама изсумтя:

— Ами, нищо не им пречи да се къпят по сутиен и гащи!

— И аз искам такъв бански — изтърси Клеър. Седемнайсетгодишните момичета са специалистки по дразнене на родителското тяло.

Мама заканително размаха пръст, от който капеше сапунена пяна.

— Така забременяват момичетата, госпожичке!

Клеър отигра топката брилянтно:

— Тогава не бива да пускаш Кон и Анди там. Може да забременят момиче.

— Затваряй си устата! — сопна се майка и завъртя очи към мен. — Малките чуват всичко и попиват като сюнгер.

Сякаш не знаех какво значи „да забремениш момиче“: секс. Момчето ляга върху момичето и двамата мърдат насам-натам, докато им стане хубаво. Тогава от пишката на момчето излиза мистериозна течност, наричана от някои „бяло сладко“. Влиза в корема на момичета и след девет месеца е време за памперси и за бебешка количка.

Въпреки опитите на сестра ми да подлее вода на Кон и Анди, през лятото нашите им разрешаваха да ходят в курортния комплекс един-два пъти седмично. А през февруари 1965, когато семейство Фъргюсън дойдоха за зимната ваканция и поканиха братята ми да покарат ски с тях, родителите ми ги пуснаха без колебание. Старите издраскани ски на братята ми поеха към Козя планина наред с лъскавите нови ски на Фъргюсън, прикрепени на покрива на комбито им.

Кон се върна леко пострадал — на шията му, точно на гръкляна, се виждаше яркочервена резка.

— Сигурно си се отклонил от пистата и си налетял на някой нисък клон — предположи татко, когато се върна за вечеря и видя резката.

Кон, който беше добър скиор, се обиди и негодуващо възкликна:

— Как ти хрумна, татко? С Норм карахме един до друг и летяхме като дяволи…

Мама заплашително насочи към него вилицата си.