Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Дали той не се е върнал, за да отмъсти?

Джонатан поседя известно време, без да казва нищо, сякаш се опитваше да вземе решение. След това раменете му се отпуснаха и мислите му се зареяха в нищото. Подаде вестника на Мина.

— Сгазен е от каляска. Тук пише, че е било нещастен случай. — Почука с пръст по редовете за повече тежест. Мина побесня:

— Превърнал си се в сляп спиртосан стар глупак, Джонатан!

Веднага съжали за думите си. Опитваше се да го подтикне към действие, но грубостта й само го нарани.

— Завиждам на Джак — прошепна Джонатан и по-мътнелите му очи се напълниха със сълзи. — Неговите мъки най-накрая свършиха. — Стана и тръгна към вратата.

Мина потръпна. Виденията й бяха истински. Чакаше ги нещо ужасно. И този път предчувстваше, че трябва да се изправи сама срещу злото.

Тя изпадна в паника, затича се след Джонатан и го настигна навън.

— Извинявай, Джонатан. Обичам те. Винаги съм те обичала. Колко още трябва да ти го повтарям?

Джонатан дори не се обърна, качи се на колата си и си сложи очилата.

— Трябва да се свържа с бившата съпруга на Джак и дъщеря му в Ню Йорк. Доколкото ми е известно, още съм изпълнител на завещанието му и имам задължения.

Натисна газта, освободи спирачката и потегли с петнайсет километра в час.

Мина гледа след него, докато колата изчезна в посока към гарата. Окончателността в тръгването му напълни очите й със сълзи. Премигна, за да ги потисне, но изведнъж почувства, че някой я гледа. Някой се криеше в близките храсти.

Инспектор Колин Котфорд вървеше по улица „Фенчърч“ към сърцето на квартал Уайтчапъл. Това беше най-противното място на света. За трийсет години служба в Скотланд Ярд Котфорд беше опознал най-гадните страни на човешкия род. Вече не вярваше в представите за рая и ада, които му бяха внушавали като дете. Беше видял ада на земята и той се намираше в Уайтчапъл. Това беше един от най-бедните квартали в източната част на Лондон. Фабриките му привличаха най-изпадналите, които се надяваха там да намерят работа, но бяха повече от свободните места и в крайна сметка само пренаселваха квартала и увеличаваха мизерията. Том имаше специфичен мирис, смесица от телесни нечистотии, мръсотия и гниеща плът.

Докато вървеше по Търговската улица, Котфорд се опита да не диша през носа, за да избегне гадната воня. Беше ранна утрин; слънцето изгряваше и уличните продавачи вече бяха започнали да мъкнат плодове, мляко и вода към Ковънт Гардън. Покрай него по калдъръма изтрака каруцата на ключар. Котфорд продължи, като се правеше, че не забелязва бездомните старици, стигнали дъното заради мизерията и пороците си. Те нямаха вече сили да просят. Затова се събираха заедно, за да се топлят и да чакат глада да довърши нещастното им съществувание.

Шефът на полицията се обади рано сутринта на Котфорд и го „помоли“ възможно най-бързо да започне разследване на смъртта на някакъв загинал в Париж нещастник. Инспекторът разговаря с лейтенант Журдан, френския полицай, който се занимаваше със случая, макар да не виждаше какво има да се разследва. В Лондон поне по дванайсет пъти на ден каляски прегазваха обезумели мизерници. Предполагаше, че статистиката в Париж е същата.

Но Журдан смяташе, че в този случай има нещо по-дълбоко. Жертвата носела посребрен меч и според архивите преди години е получил финансова помощ от Франция за научни изследвания. За разлика от градската полиция в Лондон, парижката Sûreté Nationale 22 22 Sûreté Nationale — старото наименование на Националната полиция на Франция, една от двете полицейски агенции в страната, другата е жандармерията. Отговаря за опазване на реда в малки градове и гранични области. Подчинена е на Министерството на вътрешните работи. — Б.пр. не бе подчинена на общината, а на министерството на вътрешните работи и искаше да се увери, че смъртта на доктор Джак Сюард не е умишлено предизвикана.

Котфорд слушаше с досада разваления английски на Журдан. Той като че ли намекваше за някаква странна конспирация и когато Котфорд изрази презрението си към подобни глупости, заплаши, че ще се обърне към началниците му.

Котфорд спря пред пансиона срещу огромния склад на улица „Уентуърт“. Отпи от сребърното си шише, за да се стопли, преди да влезе в порутената сграда.

Когато постъпи в Скотланд Ярд, се смяташе за ирландска хрътка. През последните години обаче се чувстваше повече като ритрийвър. На този етап от кариерата си трябваше да е поне началник на участък. Все пак беше най-младият детектив, избран за тази работа лично от великия инспектор Фредерик Абърлайн. Но Котфорд още си беше инспектор, закотвен в най-неприятната част на града. Вместо да седи в топъл просторен кабинет в новите сгради на Скотланд Ярд, построени от Норман Шоу 23 23 Ричард Норман Шоу — най-влиятелният английски архитект в края на XIX век. — Б.пр. , той събираше улики за ненужни и обречени на провал разследвания.