Джош Малерман: Кутия за птици

Колко надалеч чува човек?

Малори иска от децата да се вслушват между дърветата, сред вятъра, край песъчливите брегове, което ги отвежда към цял свят живи същества. Реката е амфитеатър , мисли си Малори, докато гребе.

Но също така е и гроб.

Децата са длъжни да слушат.

Малори не може да се отърси от страха, че от тъмното към тях ще се протегнат ръце, ще сграбчат децата за главите и нарочно ще смъкнат защитните превръзки от очите им.

Задъхана и плувнала в пот, Малори се моли да е възможно човек да намери пътя към своята безопасност само по слух.

Малори шофира. Сестрите използват нейната кола, форд „Фестива“ от 1999 година, защото в резервоара има повече бензин. Намират се на едва пет километра от къщи, но вече има признаци, че нещата са се променили.

— Виж! — сочи ѝ няколко къщи Шанън. — Има одеяла по прозорците.

Малори се старае да следи разговора, но мислите ѝ непрекъснато се връщат към корема ѝ. Медийният взрив около Руския случай я притеснява, но не приема нещата толкова сериозно, колкото звучат в ушите на сестра ѝ. Други в мрежата, също като Малори, са по-скептични. Тя е чела блогове, особено един, наречен „Глупави хора“, където се публикуват снимки на хора, вземащи предпазни мерки, а под снимките — смешни надписи. Докато Шанън ту сочи нещо през прозореца, ту си закрива очите, Малори си мисли за една такава снимка. Показваше жена, която закрива прозорец с одеяло. Текстът под снимката гласеше: „Скъпи, какво ще кажеш да си преместим леглото ей тук?“.

— Представяш ли си? — казва Шанън. Малори кима безмълвно. Извръща се наляво. — Хайде де — продължава сестра ѝ. — Няма как да не признаеш, че става интересно.

Част от Малори се съгласява. Наистина е интересно. По тротоара минават мъж и жена, притиснали вестник до слепоочията си. Някои от шофьорите са насочили огледалата за обратно виждане към тавана. Без да влага емоция, Малори се пита дали това са признаците, че в едно общество има нещо ненаред. И ако е така, какво е то?

— Не разбирам — казва Малори, отчасти в опит да разсее мислите си, отчасти поради възбуден интерес.

— Какво не разбираш?

— Мислят си, че не е безопасно да гледаш навън? Да гледаш изобщо нанякъде?

— Да — кима Шанън. — Точно това си мислят. Нали това ти казвам.

Според Малори Шанън винаги си е падала по драмата.

— Хм, звучи идиотско. Я го виж онзи!

Шанън поглежда в посоката, накъдето сочи Малори. После отвръща глава. Мъж в делови костюм върви с бял бастун за незрящи. Очите му са затворени.

— Никой не го е срам да се държи така — продължава Шанън, забила поглед в обувките си. — Толкова е откачено.

Щом паркират пред дрогерия „Стокъли“, Шанън вдига длан да закрие очите си. На Малори ѝ прави впечатление, после поглежда през паркинга. Останалите правят същото.

— Какво те притеснява, че може да видиш?

— Все още никой не е наясно — отговаря Шанън.

Малори е виждала огромния жълт знак на дрогерията хиляди пъти. Никога не ѝ се е струвал по-враждебен.

Да вървим да го купим тоя тест за бременност , мисли си, докато слиза от колата. Сестрите прекосяват паркинга.

— Трябва да е в сектора с лекарства, струва ми се — проронва Шанън, докато отваря вратата, без да сваля длан от очите си.

— Стига, Шанън.

Малори ги повежда към рафта за семейно планиране. Има „Фърст Риспонз“, „Клиърблу Изи“, „Ню Чойс“ и още шест марки.

— Толкова са много — оплаква се Шанън и взема една от рафта. — Вече никой ли не използва кондоми?

— Кой да избера?

Шанън свива рамене.

— Този ми се вижда съвсем приличен.

Един мъж по-нататък на пътеката отваря кутия с бинтове. Вдига един към очите си.

Сестрите носят теста на касата. Андрю, който е на възрастта на Шанън и веднъж я е канил на среща, е дежурен. Малори иска да се приключи с това.

— Виж ти, виж! — оглежда кутийката Андрю.

— Млъквай, Андрю — скастря го Шанън. — За кучето е.

— Имате куче, значи?

— Аха. — Шанън грабва пликчето, в което Андрю е сложил теста. — Доста се котира в квартала.

Прибирането към къщи е мъка за Малори. Найлоновото пликче между седалките е признак, че животът им вече се е променил.

— Виж — сочи през прозореца на колата Шанън със същия пръст, с който си е закривала очите.

Сестрите бавно стигат до един знак „Стоп“. Пред ъгловата къща виждат жена на ниска стълба да заковава юрган върху панорамния прозорец на дома си.

— Като се приберем, и аз ще направя същото — казва Шанън.