Стивън Кинг - Бурята на века

Зима е. Всички дървета (освен елите) са голи и клоните им са изпружени като пръсти към бялото небе. По земята също има сняг, но само на отделни места, подобно на купчинки мръсно пране. Камерата се носи над дърветата и от време на време гората се прекъсва от лъкатушещата черна змия на двулентово шосе или някое схлупено градче от Нова Англия.

МАЙК( глас зад кадър ): Израснах в Мейн… но може да се каже, че никога не съм живял в Мейн. Мисля, че там, откъдето съм родом, всеки би казал същото.

Хеликоптерът увисва над крайбрежието, камерата обхожда края на сушата и казаното от Майк изведнъж се изпълва със смисъл. Горите внезапно изчезват и пред нас проблясва сиво-синкава вода, която бушува и се мята срещу скалите и полуостровите. Пред нас има вода, вода и само вода, докато…

КАДЪРЪТ ПРЕЛИВА В:

3 ЕКСТ. ОСТРОВ ЛИТЪЛ ТОЛ (КАДРИ ОТ ХЕЛИКОПТЕР) — ДЕН.

Виждаме трескавата активност, която цари край кейовете. Рибарите завързват лодките за улов на омари или ги прибират в лодкарниците. По-малките плавателни съдове вече са извадени на сушата, натоварени са на колесарите и собствениците ги изтеглят с автомобилите си. На пристана момчета и млади мъже носят мрежи за улов на омари към продълговата, излющена от стихиите постройка с надпис ГОДСОУ — РИБА И ОМАРИ. Чуват се смях и оживени, възбудени разговори; от ръка на ръка се предават бутилки с нещо топло. Задава се буря. Хората винаги се вълнуват, когато се надига буря.

До сградата на Годсоу се вижда спретнатата къщичка на местната доброволческа пожарна, както и две пожарни коли. Лойд Уишман и Фърд Андрюс тъкмо мият едната.

Атлантик Стрийт започва от кейовете и пълзи нагоре из градчето. Хълмовете са осеяни с кокетните малки къщички, характерни за тази част от Нова Англия. Южно от пристана се откроява горист, вдаден в океана нос, по който на зигзаг се вие разнебитена дървена стълба, спускаща се до самата вода. На север, покрай брега, се виждат домовете на по-заможните местни жители. В най-далечния му северен край се издига кулата на фара, висока около дванайсетина метра. Той периодично светва и гасне, и макар и бледа, светлината му се вижда и денем. На върха му стърчи дълга радиоантена.

МАЙК( отново глас зад кадър ): Хората от Литъл Тол плащат данъците си в Огъста — както и другите жители на Мейн. Също като тях, и ние имаме омар или гмурец 25 25 Водоплаваща птица. — Б.пр. на номерата на колите си… И викаме за отборите на Мейнския университет, особено за женския баскетболен тим — досущ като тях…

На палубата на рибарската гемия с надпис „Ескейп“ 26 26 Бягство, спасение, избавление (англ.). — Б.пр. Сони Бротиган тъкмо прибира мрежите и затваря люка. До него Алекс Хейбър завързва „Ескейп“ за пристана с дебело въже.

ДЖОНИ ХАРИМАН( глас зад кадър ): Залости го добре, Сони! Синоптикът каза, че наближава.

Джони излиза от рубката, загледан в небето. Сони се обръща към него.

СОНИ БРОТИГАН:Виждал съм ги да наближават всяка зима, Джон. Фучат и беснеят, ама лятото винаги идва.

Сони изпробва люка и се обляга на леера, наблюдавайки как Алекс затяга последния възел. Зад тях до Джони се приближава Люсиен Фурние. Той се навежда над трюма и надзърта вътре.

АЛЕКС ХЕЙБЪР:Да, казват, че тази щяла да бъде много страшна.

Люсиен изважда един омар от трюма и го вдига над главата си.

ЛЮСИЕН ФУРНИЕ:Забравил си един, Сони!

СОНИ БРОТИГАН:Да си стои там за късмет!

ЛЮСИЕН ФУРНИЕ( обръща се към омара ): Задава се Бурята на века, mon frere 27 27 Братко мой (фр.). — Б.пр. — току-що го казаха по радиото. ( Почуква по черупката на омара. ) Добре, че си имаш броня, нали?

Той хвърля омара обратно в трюма — плъос! Четиримата мъже напускат гемията и камерата тръгва подире им.

МАЙК( отново глас зад кадър ): Но ние не сме еднакви. На островите животът е различен. Помагаме си, когато се наложи.

Сони, Джони, Алекс и Люсиен вече са на рампата и си прибират такъмите.

СОНИ БРОТИГАН:И тази буря ще мине и замине.

ДЖОНИ ХАРИМАН:Да, както винаги.

ЛЮСИЕН ФУРНИЕ:Не се тревожа за вълните, а за лодката.

АЛЕКС ХЕЙБЪР:Какво пък разбира французин като теб от тези неща?

Люсиен замахва шеговито към него. Всички се смеят. После продължават напред. Сони, Люсиен, Алекс и Джони влизат в постройката на Годсоу. Камерата се обръща и поема нагоре по Атлантик Стрийт, показвайки ни висящия светофар, който вече видяхме. Оттам се насочва надясно. Това е деловата част на градчето. Натоварен сутрешен трафик.