Стивън Кинг - Бурята на века

МАРТА( пъшка ): Момент… Идвам… Миналото лято си счупих бедрото и сега съм тромава като костенурка.

СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Жителите на Мейн и крайбрежните острови вероятно си спомнят страшната буря от януари осемдесет и седма, но тогава се касаеше за замръзнал дъжд. Сега се забърква съвсем различен коктейл. Не си и помисляйте да ринете собственоръчно снега, преди да са излезли снегорините.

Марта вече е до вратата. Гледа с любопитство тъмния силует зад прозорчето и отключва. На прага стои Линож. Чертите на лицето му са изваяни като на древногръцка статуя; той целият прилича на статуя. Очите му са затворени, а ръцете му са скръстени върху вълчата глава, увенчаваща ореховия му бастун.

СИНОПТИЧКА( отново глас зад кадър ): Вече ви го казах, но ще го повторя още веднъж — няма никакви причини за паника. Населението от северните региони на Нова Англия са посрещали и ще посрещат множество свирепи бури. Но даже ветераните синоптици са впечатлени от грандиозния мащаб на двата приближаващи се циклона.

Марта е озадачена от вида на непознатия, но не е сериозно разтревожена. В крайна сметка се намира на острова, а на острова не се случват лоши неща, нали така? С изключение на някоя и друга виелица от време на време. Странното е, че човекът не ѝ е познат, а в Литъл Тол рядко можеш да срещнеш непознати след края на отлитащото за миг лято.

МАРТА:Мога ли да ви помогна с нещо?

ЛИНОЖ( със затворени очи ): Родените в похот, станете на прах. Да дойдат при мене родените в грях.

МАРТА:Моля?

Линож отваря очи… но под клепачите му няма човешки очи. Няма зеници и ириси — целите му очи сякаш са изпълнени с чернота. Устните му се отдръпват и разкриват огромни закривени зъби — така децата рисуват зъбите на чудовищата.

СИНОПТИЧКА( отново глас зад кадър ): И двете буреносни зони са с чудовищно ниско налягане. И приближават ли се една към друга? Да… Опасявам се, че е така.

Заинтригуваното любопитство на Марта се заменя от неподправен ужас. Тя отваря уста, за да изкрещи, и залита назад, изпускайки велосипедните ръкохватки на проходилката. Всеки момент ще рухне на земята.

Линож вдига бастуна си и озъбената вълча муцуна се стрелва напред. С другата си ръка сграбчва проходилката, която стои между него и старицата, и я хвърля през вратата зад себе си. Проходилката издрънчава върху стъпалата на верандата.

8 ИНТ. КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА.

Марта пада тежко по гръб и крещи, вдигнала ръце пред лицето си, вторачена в…

9 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАРТА.

Озъбено изчадие, което не може да се нарече човек, с вдигнат бастун. Зад него се виждат верандата и бялото небе — предвестник на наближаващата буря.

10 ИНТ. МАРТА, ЛЕЖАЩА НА ПОДА.

МАРТА:Моля ви, не ме наранявайте!

11 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.

На екрана вече е Джъд Паркин, който стои пред голяма маса. Върху нея са наредени: фенерче, батерии, свещи, кибрит, провизии, топли дрехи, портативно радио, мобилен телефон и други предмети. Редом с него е синоптичката, която с любопитство наблюдава целия този инвентар.

ДЖЪД:Една буря невинаги се превръща в бедствие, а едно бедствие невинаги се превръща в трагедия. В светлината на тази мъдра мисъл, си мисля, че можем да дадем на зрителите от Нова Англия няколко съвета, които ще им помогнат да се подготвят за опасността от евентуалния — както се очертава — метеорологичен катаклизъм.

СИНОПТИЧКА:Какво си ни приготвил тук, Джъд?

ДЖЪД:Преди всичко — топли дрехи. Това е най-важното. Не е зле и да си зададете въпроса: „Как съм с батериите? Ще ми стигнат ли за радиото? А за преносимия телевизор?“. Ако имате генератор, проверете запасите си от бензин (или каквото там го захранва — дизел или пропан) още сега, а не после. Не отлагайте! Ако се забавите, докато стане твърде късно…

По време на всичко това камерата бавно се отдалечава от телевизора, сякаш е изгубила интерес към предаването. Връщаме се в коридора, започваме да губим нишката на разговора и на негово място се възцаряват доста неприятни звуци — ритмичните равномерни удари от бастуна на Линож. После този шум секва. Настъпва тишина, последвана от стъпки. Съпътства ги някакъв непонятен звук — сякаш от влачене на табуретка ши стол по дървен паркет.

ДЖЪД( глас зад кадър ): … може да стане твърде късно.