Стивън Кинг - Бурята на века

На заден план покрай цялото протежение на стената се вижда транжорната за месо. Вляво от нея, под изпъкналото огледало има врата, на която се мъдри простичък надпис: ГРАДСКИ ПОЛИЦАЙ.

Магазинът е пълен с народ. Всички се запасяват в очакване на бурята.

15 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЩАНДА ЗА МЕСО.

От вратата на транжорната (намираща се точно срещу щанда за месо) излиза Майк Андерсън. Той е приятен на вид мъж, на видима възраст трийсет и пет години. В момента изглежда забързан за някъде… но усмивката му — онази характерна за него усмивка — се забелязва в очите и ъгълчетата на устните му. Този човек обича живота, много го обича и почти винаги успява да намери нещо забавно и в най-трудната ситуация.

Майк носи бяла месарска престилка и бута пред себе си количка, натоварена догоре с разфасовано месо. Към него веднага се стрелват три жени и един мъж. Мъжът, който е облечен с червено спортно яке и черна риза със свещеническа якичка, го застига пръв.

ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС:Майкъл, да не забравиш за църковната вечеря следващата сряда! Ще ми трябва всеки, способен да чете псалми!

МАЙК:Ще дойда… ако оцелеем през следващите три дни.

ПРЕПОДОБНИЯТ БОБ РИГИНС:Сигурен съм, че ще оцелеем. Господ винаги се грижи за стадото си.

Свещеникът си тръгва. Мястото му веднага се заема от Джил Робишо — пухкаво миньонче, което май не се уповава тъй силно на Господ. Тя се нахвърля на пакетите и започва да чете етикетите, преди още Майк да е успял да нареди разфасовките на щанда за месо.

ДЖИЛ:Защо няма свински пържоли, Майк? Как може да няма?

Той ѝ подава една разфасовка. Джил я поглежда и бързо я слага в напълнената си догоре количка. Другите две жени — Карла Брайт и Линда Сейнт-Пиер — вече се ровят из другите тарелки. Карла разглежда една и аха-аха, да я вземе, когато се отказва и я връща обратно.

КАРЛА:Каймата от говежда плешка е прекалено скъпа! Нямаш ли обикновени бъргъри, Майкъл Андерсън?

МАЙК:Запо…

Карла изтръгва разфасовката от ръката му, преди да е успял да довърши.

МАЙК( продължава ): … вядай.

Прииждат още повече хора и всеки започва да граби месо от количката, докато Майк разпределя тарелките по хладилната витрина. Известно време той търпи поведението им, след което решава да им напомни и за другата си длъжност — тази на градския полицай. Или поне се опитва.

МАЙК:Хора, чуйте ме! Това е само една буря и нищо повече! Преживявали сме доста такива преди, ще преживеем доста такива и занапред! Успокойте се и не се дръжте като онези от континента!

Думите му имат въздействие. Народът се отдръпва и Майк продължава да нарежда месото по щанда.

ЛИНДА:Не се прави на умник, Майкъл Андерсън!

Проточва гласните, както е характерно за островитяните — „Мааайкъл“.

МАЙК( усмихва се ): Изобщо не се правя на умник, госпожо Сейнт-Пиер.

Зад гърба му Алтън „Хач“ Хачър излиза от транжорната, бутайки втора количка с разфасовано месо. Хач е трийсетина годишен, симпатичен млад мъж с набита осанка. Той е първият помощник на Майк — и за магазина, и за полицейската работа. И той носи бяла месарска престилка, а за да е пълна картината — и бяла шапчица. Върху нея има щампован надпис: „А. Хачър“.

КАТ( гласът ѝ звучи по високоговорителите на магазина ): Майк! Ей, Майк! Търсят те по телефона!

16 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЕДНА ОТ КАСИТЕ, С КАТРИНА „КАТ“ УИДЪРС.

Тя е на около деветнайсет, много привлекателна и работи като касиерка. Говори в микрофона и изобщо не обръща внимание на опашката от клиенти. В другата си ръка държи слушалката на телефона, монтиран на стената до късовълновата радиостанция.

КАТ:Жена ти се обажда. Имало малък проблем в детската градина.

17 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА МАЙК, ХАЧ И КЛИЕНТИТЕ ПРЕД ЩАНДА ЗА МЕСО.

Сред хората се наблюдава оживление и любопитство. Животът на острова е като сапунен сериал, където всички персонажи са ти до болка познати.

МАЙК:Много ли е възбудена?

18 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КАСИТЕ И КАТ.

КАТ:Откъде да знам дали е възбудена? Това си е твоята жена.

Усмивки и кикот от страна на клиентите. Хората са видимо развеселени от забавната двусмислица. Мъж в края на трийсетте се обръща към Майк.

КЪРК ФРИЙМАН:Най-добре отиди и виж какво става, Майк.