Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

Доказателствата не са категорични — написа в тефтерчето под собствените си теории и тези на баща си. И добави: Наблюденията са недостоверни. Обективността е компрометирана.

Една тиха утрин разчистиха гроба на преподобния и го положиха с ковчега на мястото му за вечен покой. Загледана в буците пръст, които тупкаха тихо по дървения капак и се сипеха меко върху него като покривало, Фейт усети раната най-сетне да се затваря.

Баща ми никога няма да ме разбере ши да ми прости. Но аз мога да го разбера и ще му простя с времето. И това вероятно стига.

— Той имаше и добри страни — каза Мъртъл на Фейт по-късно, по време на една дълга вечер, когато обсъдиха случилото се на кейк, превърнал се сега в екстравагантност. — Поне вие е Хауърд означавахте нещо за него.

— Ами ти? — попита Фейт.

Майка ѝ поклати глава. Отвърна:

— Казвах си, че съм късметлийка. Баща ти никога не ме е удрял, нито се е напивал и ако е имал любовници, имаше и честта да бъде дискретен. Осигурявал е хляб и покрив за мен и децата ми, но напразно година след година опитвах да се превърна в негова спътница. Вратата така и не се отвори, Фейт. Накрая изгубих надежда. Но о, не мога да се оплаквам! — Мъртъл отблъсна миналото е леко перване е деликатната си тънка ръка. — Нали станах такава, каквато съм. Когато всички врати са затворени, човек се научава да се катери през прозорците. Такава е човешката природа, предполагам.

Антъни Лембант прие Мъртъл и Фейт в салона е музейната колекция на съпругата си. Приличаше на сянка на някогашния дързък бързак, а погледът му се щураше разсеяно от витрина към витрина.

— Тя ми беше котва — заяви той, — мой пристан в световната буря. Можех да спя, като знам , че е до мен. Как бих могъл да заспя отново?

Погледна към Фейт, която остана изумена да види толкова едър човек тъй смален до нищожност.

— Аз съм мировият съдия — продължи той нещастно. — Трябва да упражнявам закона, но има предписания относно погребенията на самоубийците… знаете го по-добре от всички останали. Мис Съндърли. Вие присъствахте на края ѝ. Дали…? — Той не успя да довърши думите си.

Фейт си спомни дръзкия скок на Агата в пространството. Сетне вдигна очи към вдовеца и реши, че космосът ще ѝ прости още една малка лъжа. Рече:

— Изгуби опора и падна.

Лембант затвори очи и изпъшка измъчено. Промълви:

— Не би трябвало да ме е грижа, но… Бих сторил всичко за нея. Тези… всички тези… — Той обикаляше от витрина на витрина. — Разкопките бяха заради нея. Исках само да я направя щастлива… — Бистри сълзи потекоха от очите му и измъченото му изражение напомни на Фейт за Хауърд.

Настроението на Лембант се сменяше тъй стремително, че никой не би могъл да реагира навреме. Той сграбчи най-близката стъклена витрина, изкърти я от стената и я запрати на земята. Тя се разби и пръсна из цялата стая на строшени стъкла, етикети и счупени птичи яйца.

Съдията се извърна към следващата витрина.

— Не! — Фейт се хвърли право пред нея. В този момент беше готова да се сражава до смърт, за да защити труда на живота на смъртния си враг.

— Моля ви, мистър Лембант! — извика в същия миг Мъртъл. — Ако желаете всичко това да изчезне от дома ви… нека ги вземем. Сигурна съм, че, хм, Хауърд ще ги оцени високо като порасне малко!

В сивото утро, няколко дни по-късно, невинно пощенско корабче пристана в градчето на Вейн, без да знае, че ще отнесе на борда си най-знаменитите пришълци на острова.

Прекарването на багажа на Съндърли и мащабната колекция на Агата до залива беше сериозна задача. Може би щеше да бъде и невъзможна без неочакваната помощ на Клей и мис Хънтър.

Фейт стигна до пристанището в двуколката на управителката на пощата, а от кутията в скута ѝ се разнасяше стържене. Змията ѝ най-сетне бе свалила сухата черупка на старата си кожа, за да разкрие свежи цветове — ярки и непокътнати.

От алеи и прагове срещу им се мръщеха зяпачи и на Фейт ѝ се стори, че разпозна сред тълпата Джийни. Семейството на преподобния бе представлявало в началото мишена за подигравки, презрение и подозрения. Сега истините и полуистините се разнасяха из Вейн и враждебността бе отстъпила пред почти суеверен страх. Облечените в черно дами от семейството бяха господарки на измамата и съблазънта. Опасно беше да ги гледаш в очите.

Мис Хънтър, от друга страна, изглеждаше невъзмутима. Когато Фейт успя да събере смелост и поде заекващо признание, пощаджийката набързо я прекъсна с изненадващо весел глас.