Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

Момичето се опита да следи маршрута, така че да не загуби представа за местоположението на скрития проход към скалите горе. За нещастие, Крок стискаше твърде здраво ръката ѝ и нямаше да ѝ позволи да се изплъзне от хватката му и да избяга сред лозите. Пък дори и да го стореше, фенерът на Агата щеше да им помогне да проследят бегълката, преди да стигне особено далеч.

Незабелязано пъхна ръка в джоба си и напипа дръжката на бащиния си пистолет. Малкото оръжие обаче съдържаше само един патрон, а Фейт имаше насреща си двойно повече убийци.

— Може да проследиш корените по пода до сърцевината! — заяви Агата, вдигна фенера и им махна. — Те са като плочи на ветрило!

При всяка крачка висящите филизи шепнеха по тафтата на широките поли на убийцата и е любопитство се провлачваха по раменете ѝ. Агата и Дървото явно се харесваха взаимно и Фейт трепна от глупавото пробождане на ревност.

Крок, от друга страна, се стряскаше всеки път, щом филиз докоснеше лицето му.

— Не обръщай внимание на гласовете — прошепна Фейт. — Ще свикнеш с тях…

Стана ѝ приятно как се напрегна похитителят ѝ, когато забеляза неясното мърморене за първи път.

С напредването към саксията обаче гласовете ставаха по-силни и започнаха да лазят и по нервите на Фейт.

Сърцевината на Дървото вече представляваше огромна плетеница от дебели като стволове разклонени лози, извити в невъзможни форми и е напукана кора. Втренчена в растението, Фейт чуваше пращенето в тъпанчетата си — звук като от късане на хартия. С всеки удар на сърцето кората на възлестото Дърво сякаш пулсираше и сияеше. Стори ѝ се, че е периферното си зрение забелязва нежни струйки мрак да изтичат от централния възел, за да затъмнят и сгъстят въздуха.

Агата се засмя и стъпи с крак на провиснала ниско дебела намотка. Фейт не знаеше дали по-възрастната дама си приписва победата, или се кани да се покатери като дете. Крок я зяпна с притеснено недоумение.

— Дойдохме да видим каквото трябва — рече той. — Да си вървим ли?

Погледна Фейт натъжено. Вече я смяташе за мъртва, осъзна тя.

Подготвяше се да я убие и вече се настройваше за съжалението, което ще изпита. Обмисляше начини да направи смъртта ѝ по-бърза.

Ако тя не дадеше нова тема за размисъл на похитителите си, щяха да се сетят за убийството ѝ.

— Защо сте се разбързали толкова, мистър Крок? — поинтересува се Фейт е дързост, която не изпитваше. — Нима се боите от Дървото? След всичко, което сторихте, и хората, които убихте, за да се озовете тук? Това е само растение. То яде лъжи и ражда тайни, което лесно се поддава на обяснение. То образува връзка е един човек и след това останалото е просто въпрос на движение на магнитната течност.

Агата се вцепени и се обърна да я стрелне с поглед:

— Моля?

— Животински магнетизъм — обясни Фейт весело. — Предизвиква транс, неограничени видения, позволява на живите същества да си влияят без докосване, поражда физически явления…

— Знам теорията на животинския магнетизъм! — отряза Агата. — Абсурдно, надуто твърдение, в което никой разумен човек вече не вярва! Само шарлатаните лечители още говорят за него! Как смееш да прилагаш толкова остарели глупости към моето Дърво? — В очите ѝ блестеше свирепа светлина, почти прераснала в радост.

— Как тогава бихте го обяснили? — отвърна Фейт, като се чудеше колко време е минало, откакто Агата за последно е имала възможност да обсъжда каквото и да е с някого другиго.

— Е, очевидно Дървото е някакъв вид духовен хищник! — Съпругата на съдията я приближи. — Бих предположила, че то консумира призраци и е способно да даде отговори с помощта на знанията на духовете в себе си — като растителен медиум. Теорията ми е, че една могъща лъжа заживява свой живот, превръща се в един вид миниатюрен дух. Дървото поглъща такива лъжи и използва духовната им енергия да храни призраците в себе си.

Вече стоеше съвсем близо до Фейт и очите ѝ блестяха на слабата светлина на фенера. Беше на същата възраст като Мъртъл, осъзна момичето, но разочарованието бе оставило дълбоки следи по лицето ѝ. В ъгълчетата на устата ѝ имаше бръчки — белези от твърде много преглътнати думи.

— Благодаря — каза Фейт смирено. — Това беше… много интересно!

След това изби фенера от ръката на Агата и той се строши на пода.

Настъпи мрак, замириса на масло и пържена растителност. Фейт се помъчи да се откопчи от хватката на Крок, но той заби пръсти в плътта ѝ и не пожела да я пусне. Сграбчи я и с другата си ръка и я стисна за гърлото. Борбата беше напразна.