Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

Фейт извади пистолета от джоба си, тромаво се затутка, но най-сетне предпазителят щракна назад. Тя вдигна оръжието така, че да сочи зад главата ѝ. Стреля.

Трясъкът отекна като шамар в слепоочието ѝ. Пистолетът отскочи и се изхлузи от хватката ѝ, а горещото му дуло я чукна по рамото при падането си. Зад гърба ѝ Беи виеше неистово и девойката вече беше свободна.

Фейт се втурна в пълната тъмнина пред себе си и чу под краката си хрущенето на стъкла. Зад себе си забеляза неясни силуети, които се блъскаха, въртяха се и пъхтяха като грамадни зверове в шубрак. Собственото ѝ бягство вдигаше също толкова шум. Лозите я удряха в лицето, оплитаха се около врата ѝ, препъваха я, ловяха я за ръкавите, бъркаха ѝ в джобовете и пресягаха невидими пръсти към очите ѝ.

Трябваше да намери стената на пещерата. Щом веднъж я откриеше, щеше да я последва и така да се измъкне. Но пръстите ѝ напипваха само провиснали лози и филизи и хладната лепкавост на листата. Постепенно я обзе парализиращ ужас, че заедно е преследвачите си вече не е в пещерата, а в лишената от стени, безконечна джунгла на Дървото — личен ад, където ще се гонят един друг до безкрайност.

Не , каза си тя. Не. Има стена. Има стена…

Сред пърхащите листа и сплетените филизи на листака пръстите ѝ изведнъж докоснаха камък.

Фейт тръгна по протежение на стената, като от бързане си издра пръстите във възлите на растението. Препъваше се по корнизи и наклони, намираше опора за краката, катереше се. Промъкваше се и се пропъхваше, а пътя си намираше опипом. Цепнатините бяха по-тесни отпреди, подплатени е разраснали се, пълзящи лиани. Девойката изгуби ценно време да пререже кринолина на полата си и да го свали, за да може да се пропъхва през по-тесните отвори.

Но благодареше на всяка отчайваща цепнатина и всяка болезнена теснина, понеже беше наясно, че ако за нея са трудно препятствие, ще са двойно по-голям проблем за тромавите ѝ преследвачи. Беше като плъх, сврян в цепнатина, за да се изплъзне от челюстите на териер.

Над нея имаше нещо — сияние, което е трудно да се нарече светлина. Фейт се бореше, напъваше и се гърчеше като риба, устремена към бледото обещание за свобода. Успя да напипа поредния ръб, намери сили в ръцете си и се издърпа нагоре. Тунелът просветляваше и най-сетне над нея се появи триъгълник е небе. Момичето надуши пресен въздух е аромат на напечена трева и усети пръст под ръката си.

Но докато се опитваше да излази нагоре, филизите се стегнаха и я задържаха. Бяха оплели раменете и кръста ѝ, ръцете и шията, хапеха и се усукваха. Фейт бе стигнала до края на каишката на Дървото на лъжите и дори усети пръстите ѝ да ровят в пръст, преди да започне да се плъзга назад в тунела.

— Не! — прошепна девойката, но шепотът ѝ не беше единственият шум. Гласовете се сбраха около нея и сега осъзна защо я безпокояха. Говореха с нейния собствен глас, изкривен и полудял до котешко съскане.

Той беше гений — виеха и ръмжаха гласовете. — Грешаха за него, не го разбираха. Беше добър човек. Имахме специална връзка…

Думи, които тя никога не беше изричала на Дървото. Мисли, които не бе прошепвала на друг освен на себе си. И лъжи. Любими, задушаващи лъжи.

Фейт успя да натика едната си ръка в джоба и извади малкото си ръчно огледалце. Протегна се е все сила нагоре и успя да подложи стъкленото му лице в лъч слънчева светлина и да го отрази към себе си.

Чу се пукане и цвъртене, а лозите около нея избухнаха в пламъци. Девойката пренебрегна внезапната болка от изгаряне и мириса на пламналата си коса. Оплесканите ѝ със сок дрехи съскаха, но бяха още влажни от морската вода. Щом лозите отпуснаха хватката си, тя се запрепъва нагоре и се измъкна от дупката по корем като изхвърлена на брега риба. Взе да се търкаля, за да угаси пламъците, и после остана просната на земята, докато си поеме дъх.

Първите няколко секунди въздухът не ѝ стигаше и нямаше очи за друго, освен за небето над главата си. После осъзна, че от дупката бълва дим. Бе искала само да опари филизите, които я държаха, но сега изглеждаше, че пожарът се спуска надолу, лоза след лоза, като оранжев пламък по протежението на фитил на буре е динамит.

Струйката сив дим прерасна в грамадни, черни валма. Под Фейт Дървото гореше.

Момичето издърпа стъпалата и глезените си по-далеч от дупката и прикри уста, за да не се надиша с дима. Не можеше да стори нищо за Беи Крок и Агата Лембант, освен да доведе помощ. Несигурно се изправи, сетне пак рухна, а светът се завъртя бясно около нея, докато в ушите ѝ ехтеше тътен.