Стивън Кинг - Под купола

— Нямахме друг избор — обади се Нори, гледайки към микробуса, който Ърни беше откраднал. — Климатикът му не работеше. Дядо така каза. — От лявото й око бавно потече сълза, която направи пътечка по мръсната й буза. Вече всичко беше мръсно, от мрачното небе непрекъснато се сипеше фина пепел.

— Нищо, сладурче — каза й Сам. — И без това гумите не стават за нищо. Веднага се разбира от чия автокъща е дошла тази бракма.

— Моят микробус ще свърши работа, ако ни потрябва друго превозно средство — рече Роми. — Ще го докарам.

Сам обаче клатеше глава.

— По-добре колата на госпожица Шамуей, гумите й са по-малки и по-лесно ще ги свалим. Освен това са нови. Въздухът в тях ще е по-пресен.

Джо Макклачи се ухили.

— Въздухът в гумите! Ще го прехвърлим в торби за боклук! Импровизирани кислородни бутилки! Господин Вердро, вие сте гений!

Сам Мърляча също се ухили, показвайки всичките си шест зъба.

— Не, синко. Заслугата е на Пит Бержерон. Той ми разказа за двама души, които били блокирани от преминалия през Бар Харбър пожар. Нищо им нямало, но въздухът не ставал за дишане. Така че разбили вентила на гумата на един камион и дишали на смени, докато вятърът не раздухал отровите. Според онези двамата въздухът в гумата имал вкус на развалена риба, но все пак им помогнал да оцелеят.

— Една гума ще стигне ли? — попита Джулия.

— Може би, но не можем да вярваме на резервната, ако е от онези малки търкала, чието предназначение е да ти помогнат да стигнеш до близкия сервиз.

— Не е от тях — отвърна Джулия. — Мразя тесните гуми. Помолих Джони Карвър да ми даде нова гума и той ми даде. — Тя погледна към града. — Предполагам, че Джони е загинал. Кери също.

— Хубаво ще е да свалим една, за по-сигурно — каза Барби. — Имаш крик, нали?

Джулия кимна.

Роми Бърпи се ухили, но сякаш не му беше много весело.

— Да видим кой ще стигне пръв дотук, докторе. Твоят микробус срещу хибрида на Джулия.

— Аз ще докарам приуса — намеси се Пайпър. — Ти стой тук, Роми. На нищо не приличаш.

— Много мило, проповедничке — промърмори той. — Трябва да си благодарна, че все още имам сили да говоря глупости. — Преподобната Либи също не изглеждаше много добре, но въпреки това Джулия й подаде ключовете. Никой не преливаше от енергия, но Пайпър беше в сравнително добра форма; Клеър Макклачи например беше бледа като платно.

— Добре — каза Сам. — Има един малък проблем, но първо…

— Какво? — попита Линда. — Какъв проблем?

— Не се тревожи за това сега. Първо да докараме таратайките тук. Кога искате да опитате?

Ръсти погледна проповедничката. Пайпър кимна.

— Сега или никога — отсече Ръсти.

Не само местните гледаха. От другата страна се бяха струпали стотина войници, сред които беше и полковник Кокс. Те следяха безмълвно случващото се, сякаш пред тях играеха тенис.

Ръсти и Пайпър подишаха до Купола, като се опитваха да изпълнят белите си дробове с колкото се може повече кислород. След това се хванаха за ръце и се спуснаха към колите. Разделиха се, когато стигнаха до тях. Пайпър се спъна и падна на едното си коляно, изтървавайки ключовете на приуса. Зрителите простенаха.

Проповедничката вдигна ключовете от земята и се изправи. Ръсти вече беше запалил двигателя на хондата, когато тя отвори вратата на малката зелена кола и се метна зад волана.

— Дано не забравят да изключат климатиците — каза Сам.

Двете превозни средства завиха едновременно, приусът следваше много по-големия от него ван като териер овца. Насочиха се към Купола, преодолявайки бързо неравния терен. Оцелелите се разпръснаха; Алва носеше Алис Епълтън, а Линда побутваше кашлящите Джита с ръце.

Предницата на приуса спря на крачка от мръсната преграда. Ръсти направи обратен завой, после изтегли хондата назад.

— Съпругът ти е куражлия, а и дробовете му са много добри — рече Сам на Линда.

— Така е, отказа цигарите — отговори тя, като или не чу, или се направи, че не е чула изсумтяването на Туич.

Ръсти не се помайваше, въпреки че белите му дробове бяха здрави. Затръшна вратата зад себе си и се втурна към Купола.

— Лесна работа — каза той… и започна да кашля.

— Прав ли беше Сам? Въздухът в микробуса ставаше ли за дишане?

— По-добър беше от този тук. — Той се засмя. — Прав е и за нещо друго — отвори ли се вратата, влиза лош въздух и излиза добър въздух. Вероятно ще можете да стигнете до кутията без въздуха от гумите, но според мен на връщане той ще ви потрябва.