Катарина Макги: Хилядният етаж

Знаеше, че обича Ерис повече отколкото Ерис обича нея, че Ерис може изобщо да не я обича. Тази мисъл я ужасяваше.

Обичаше я още от самото начало, почти от самото начало. Не можеше да каже защо, но се чувстваше привлечена от мига, в който се запознаха. Ерис беше умна, безгрижна, уверена, но също така интересна, магнетична, с енергия, която караше Мариел неочаквано да се почувства жива. Известно време се опитваше да се пребори с това, но накрая просто не й остана избор. Не можеше да сдържи любовта си към Ерис.

Когато Ерис й позвъни от партито, Мариел усети как я залива облекчение. Щяха да се справят. Ерис каза, че скоро се прибира. Мариел я чака цяла нощ и половината сутрин, но Ерис така и не се появи.

Накрая тя все пак бе изгубила любимата си заради света на високите етажи.

Премести поглед към ковчега в предната част на църквата. Не можеше да повярва, че от Ерис е останало само това. Не беше достатъчно голям, за да я побере с нейния дълбок, силен смях, с жестовете и бурните емоции. Цялата тази църква — не, цялата Кула — не беше достатъчно голяма, за да я побере. Ерис бе много повече.

Докато свещеникът нареждаше, Мариел не спираше да мисли за начина, по който беше загинала Ерис. Казаха, че последвала тъпите си приятели по една стълба към покрива на Кулата, място, което отдавна е трябвало да бъде затворено. Била пила прекалено много, подхлъзнала се и паднала — ужасен, трагичен инцидент, който можело да бъде избегнат.

Мариел знаеше, че това не е истина. Ерис лично й бе казала, че не пие. А след това бе изпратила онова странно съобщение, че първо искала да направи нещо за приятел. Какво бе искала да направи? Що за приятел би изпратил Ерис на покрива? Нещо не се връзваше и това не спираше да измъчва Мариел.

Онези от високите етажи мислеха, че са имунизирани за проблемите на истинския живот, че са в безопасност тук горе, на километри над земята, пълни с пари и връзки. Обаче грешаха. Мариел щеше да открие истината за смъртта на Ерис. Ако имаше отговорен, ако някой криеше нещо, тя щеше да ги накара да си платят.

Стоеше в задната част на църквата непоканена, пренебрегвана. Но всеки, който я погледнеше, щеше да види сълзите по страните й.

Открай време мечтаех да напиша роман, но на моменти задачата ми се струваше непосилна. Благодарна съм, че получих невероятно много подкрепа и помощ.

Първо, огромна благодарност на целия екип на „Алой Ентъртейнмънт“. Джоел Хобейка, безстрашната ми и неуморна редакторка: благодаря ти, че беше моя партньорка в престъплението още от самото начало. Тази книга се възползва от поощренията и идеите ти в повече отношения, отколкото мога да преброя. Джош Банк, първият човек, който чу идеята ми за „Хилядният етаж“: благодаря ти, че се влюби в книгата като мен, и за безкрайните часове, в които измисляше обрати заедно с мен. Сара Шандлър, благодаря ти за енергията, поощренията и редакторска проницателност. Лес Моргънстийн, Джина Гироламо, Маги Кейхил и всички останали в офиса на „Алой“ Ел Ей, благодаря ви за непрекъснатата и ентусиазирана подкрепа за „Хилядният етаж“. Благодаря и на Тио Гълиадис за гения по отношение на социалните медии; на Илейн Дамаско за невероятната визия и дизайнерска работа; на Лиз Дреснър за дизайнерския талант, на Роми Гоулън, задето ни подтикваше да спазваме сроковете, на Стефани Ейбрамс и Мат Блумгартън, задето се справяше успешно с повече финансова документация, отколкото са страниците на книгата, и на Хедър Дейвид, задето незнайно как накара цялата операция да проработи, макар ние да се стараехме да постигнем обратен ефект.

Благодаря на прекрасния екип на „Харпър Колинс“, без които книгата никога нямаше да се получи. Емилия Роудс: изминахме дълъг път от дните, когато двете с теб редактирахме вампирски романи. Няма друг, с когото бих работила с по-голямо желание по този проект. Благодаря ти, че повярва в него, а също и в мен. Джен Клонски: благодаря ти, много ти благодаря за безкрайния ентусиазъм и подкрепа. Алис Джърман: знам от първа ръка каква трудна работа е да помагаш в процеса на редактиране, затова оценявам цялата ти помощ (най-вече вариантите от последната минута, които нанасяше вместо мен на ръка!). Джена Стемпъл: благодаря ти за тази прекрасна, великолепна, наистина съвършена корица. Сара Кауфман, Алисън Клаптър, Алисън Донълти и останалите от дизайнерския екип на „Харпър“: благодаря ви, че направихте тази книга да изглежда красива. Огромна благодарност на Елизабет Уорд и останалите от маркетинговия екип на „Харпър“, на Джина Ризо и на екипа по рекламата за неуморните и безумно творчески усилия да популяризирате „Хилядният етаж“.