Катарина Макги: Хилядният етаж

Уот не издържаше повече. Протегна ръка и дръпна Лида назад, толкова силно, че главата й се отметна и неестественият писък най-сетне секна.

Останаха загледани един в друг известно време — той, Ейвъри и непознатото момиче. Всички бяха видели какво бе станало. Ейвъри беше пребледняла, раменете й трепереха и Уот разбра, че тя плаче безмълвно, а луната превръща сълзите й в блестящо сребро. Разбира се, та нали Ерис беше най-старата й приятелка. Прииска му се да я прегърне и да я притисне до себе си, но не помръдна.

Лида се беше превила разтреперана. Очите й се стрелкаха в различни посоки, лицето й беше разкривено от болка. Господи, тя още ли беше надрусана както снощи? Уот не можеше да повярва, че вчера бе пил уиски с Дерик в хола. Всичко оттогава му беше като в мъгла — Лида го прелъстяваше и го упои, а той се бе събудил и беше дотичал тук, обезумял от страх заради Ейвъри.

Само че бе закъснял, за да спаси Ерис.

Непознатото момиче наруши тишината.

— Трябва да се обадим в полицията. — Гласът й потрепери. Уот попита Надя коя е и Надя сравни чертите й със системата за лицево разпознаване на Кулата. „Райлин Майърс, трийсет и втори етаж“. Уот се запита как се е озовала тук.

Ейвъри примигна объркано, после каза:

— Аз ще съобщя.

Все още плачеше. Уот не можеше да понесе мъката й. В момента не можеше да направи почти нищо, но поне можеше да й даде шанс да скърби истински.

— Нека аз — предложи той и Ейвъри кимна с благодарност.

Сякаш думите бяха магия и изтръгнаха Лида от кошмара, в който беше заключена. Тя изпъна гръб, вирна глава и очите й заблестяха.

— Нищо подобно — заяви стряскащо спокойно. — Няма да го направиш.

— Лида, Ерис е мъртва — изтъкна Ейвъри. — Трябва да повикаме помощ.

— Никой не може да й помогне, след като е вече мъртва — заяви грубо Лида.

— Ти си виновна за смъртта й! — изпищя Ейвъри.

— Сериозно? — Лида си пое дълбоко дъх. Колкото повече другите изпадаха в паника, толкова по-спокойна ставаше тя. — А пък аз си спомням, че ти ни доведе тук.

— Ти я блъсна!

— Нима? — На фона на виковете на Ейвъри гласът на Лида звучеше тихо и разумно. — Не мисля. Според мен Ерис пи прекалено много на партито у вас. — Тя впи отново поглед в Ейвъри, без да мига, сякаш беше горгоната Медуза и можеше да превърне приятелите си в камъни. — След това се подхлъзна.

Райлин се намеси.

— И аз те видях, когато я блъсна. Ще кажа в полицията какво видях.

Лида се огледа, очите й се спряха на присъстващите един след друг. Беше като притиснато в ъгъла животно, което се опитва да намери изход. Умът й сякаш прехвърляше различни възможности.

— Райлин, нали така? — обърна се тя към момичето от долните етажи. — Ти си последният човек, който би трябвало да споменава полицията в момента, и много добре знаеш защо.

Райлин се поколеба, а в настъпилото мълчание Лида изпъна рамене и набра скорост.

— Нито един от вас няма да отиде в полицията, докато не уеднаквим и не уточним версията си. Ако някой посмее да гъкне, не обещавам да пазя тайните ви. — Изсмя се грозно и очите й заблестяха дивашки.

Уот настръхна, когато разбра какво се опитва да каже. Заплашваше го с хакерските му изпълнения. Майната му на това, помисли си той; двамата с Надя бяха много внимателни, истински професионалисти, така че не бяха оставяли следи никъде.

— Да не би да си въобразяваш, че можеш да ме заплашваш с работата, която върша? — изръмжа той, без да се интересува дали Ейвъри и другото момиче ще го чуят. — Никога няма да можеш да докажеш нищо. Не разполагаш с нищо против мен.

— О, Уот — въздъхна Лида. Сниши конспиративно глас. — Както вече казах, разполагам с много по-страшни неща за теб. Не ме предизвиквай.

Той я наблюдаваше объркано.

— Извинявай за хапчето — добави Лида почти весело. — Ти обаче сам ме предизвика. Ако беше малко по-забавен, нямаше да се налага да прибягвам до него.

Ейвъри гледаше от Уот към Лида и се опитваше да хване нишката на разговора им. Уот обаче не се примири.

— Ще позвъня в полицията и ще им разкажа всичко! — възкликна той.

— Както желаеш — отвърна Лида с напрегната усмивка. — Моля те, нека след това поговоря с тях, за да им кажа коя е в действителност Надя.

На покрива се възцари тишина. Лида погледна Уот. „Възможно ли е тя наистина да знае?“, помисли си отчаяно той. Как беше разбрала?

— Точно така — продължи Лида, проследила мислите му. — Нямам търпение да се запозная с Надя. С цялата й квантова мощ. — Натърти на „квантова“, за да разбере той какво става.