Стивън Кинг - Под купола (Том I)

И Арсено я пусна.

— Опитах се да те спра, но ти не ме послуша — измърмори той. — Запомни го.

Джулия закрачи енергично през чакалнята.

— Само една минутка! — обърна се тя към Големия Джим. — Двамата с шериф Рандолф сте представители на институциите, така че ми дължите официално изявление.

Този път погледът на Рени беше едновременно изпълнен с гняв и презрение.

— Напротив. Не ти дължим нищо. Нямаш никаква работа тук.

— А той има ли? — посочи тя към Анди Сандърс. — Ако това, което чух за Дуди, е вярно, той е последният човек, когото трябва да пуснете долу.

— Кучият му син е убил скъпото ми момиченце! — изхлипа Анди.

Големия Джим насочи показалец към нея.

— Ще получиш изявлението, когато сме готови с него. Не и преди това.

— Искам да видя Барбара.

— Той е арестуван за четири убийства. Да не си мръднала?

— След като бащата на една от предполагаемите му жертви може да го види, защо и аз да не мога?

— Защото не си нито жертва, нито роднина на някоя от жертвите — озъби й се Рени.

— Той има ли вече адвокат?

— Разговорът ни приключи, жено…

— Не адвокат му трябва, а бесилка! ТОЙ УБИ СКЪПОТО МИ МОМИЧЕНЦЕ!

— Хайде, друже — успокои го Големия Джим. — Да се помолим заедно на Господа всеблаг.

— Какви доказателства имате? Признал ли се е за виновен? Ако не го е сторил, какво алиби е посочил? Съвпада ли то с времето на смъртта? Знаете ли изобщо кога са умрели жертвите? Ако телата току-що са били открити, как можете да го знаете? Как са били убити — застреляни, намушкани, или…

— Пит, разкарай тая дърдореща вещица оттук! — нареди Рени, без даже да се обърне. — Ако не иска да си тръгне сама, изхвърли я насила. И кажи на тоя, който е зад бюрото в приемната, че е уволнен.

Марти Арсено потръпна и изтри челото си с длан. Големия Джим въведе Анди в шерифския кабинет и затвори вратата след себе си.

— Повдигнато ли му е обвинение? — обърна се Джулия към Рандолф. — Не можете да му повдигнете обвинение без адвокат, нали го знаете? Не е законно.

Тогава, макар и да не изглеждаше опасен, а само объркан, Пит Рандолф й каза нещо, което буквално смрази сърцето й:

— Докато сме под Купола, Джулия, ние решаваме кое е законно и кое — не.

— Кога са били убити? Кажи ми поне това!

— Ами, както изглежда, двете момичета са били пър…

В същия миг вратата на шерифския кабинет рязко се отвори. Явно Големия Джим бе подслушвал от другата страна. Журналистката видя, че Анди седи на бюрото на Рандолф с притиснати към лицето длани.

— Веднага я разкарай оттук! — кресна Рени. — Не ме карай да повтарям!

— Нямате право да го държите в пълна изолация, както и да държите в неведение жителите на този град! — извика Джулия.

— И за двете неща си в голяма грешка! — отвърна й Големия Джим. — Случайно да си чувала някога израза: „Щом не си част от решението, значи си част от проблема?“ Е, в момента не допринасяш по никакъв начин за разрешаването на ситуацията. Само си вреш любопитния нос, където не ти е работата. И винаги си го правила. Така че те предупреждавам съвсем открито — ако не си тръгнеш веднага, ще бъдеш арестувана.

— Чудесно! Хайде, арестувайте ме! Натикайте ме в някоя килия долу! — И тя протегна напред ръце със събрани китки, сякаш ги предизвикваше да й сложат белезници.

За един кратък миг имаше чувството, че нервите на Рени няма да издържат и той ще я удари. Желанието да го стори бе изписано съвсем ясно на лицето му. Вместо това обаче той се обърна към Питър Рандолф:

— За последен път ти казвам да изведеш тази досадница оттук. Ако се съпротивлява, изхвърли я.

С тези думи Големия Джим затръшна вратата.

Без да смее да я погледне в очите и с алени като на току-що изпечена тухла страни, Рандолф я хвана за ръката. Джулия не се съпротивляваше и тръгна тихо и кротко с него. Докато минаваха покрай бюрото на входа на приемната, Марти Арсено изсумтя (по-скоро с недоволство, отколкото с гняв):

— Видя ли каква стана тя! Изгубих работата си и на мое място ще седне някой от тия новобранци, които не могат да различат лакътя от задника си!

— Спокойно, Мартс, не си я изгубил — успокои го шерифът. — Ще говоря с него и няма да имаш проблеми.

Секунди по-късно Джулия вече беше навън и примигваше на ярката слънчева светлина.

— Е… — подпита я Пит Фрийман. — Как мина?

Бени беше първият, който се съвзе. И освен че му беше адски горещо — фланелката му бе залепнала за не особено атлетичния му гръден кош, — като цяло се чувстваше добре. Той пропълзя до Нори и я разтърси леко. Тя отвори очи и го изгледа все още замаяна. Косата й бе залепнала за изпотените й скули.