Стивън Кинг - Под купола (Том I)

— Майчице мила, какво става? — прошепна Тюлена.

Барби не знаеше. Преди да продума, Ърни Калвърт го потупа по гърба:

— Викнах ченгетата. Идват насам, обаче никой не ми вдигна в пожарната. Съобщението на секретаря е да звъня в Касъл Рок.

— Ами обади се — каза Барби. Друга птица полетя към земята на около пет метра от него, тупна в пасището на фермера и изчезна. В този момент му хрумна друга идея, вероятно загнездена в съзнанието му от времето, когато беше воювал на другия край на света. — Обаче първо се свържи с въздушната национална охрана в Бангор.

Ърни го зяпна:

— Гвардията ли?

— Само те могат да забранят полетите над Честърс Мил. И май трябва да го направят час по-скоро.

Началникът на полицията в Честърс Мил не чу нито едната, нито другата експлозия, макар че беше на моравата пред къщата си на Морин Стрийт и събираше с гребло опадалите сухи листа. Портативното радио, което беше сложил на капака на хондата на жена си, беше настроено на радио WCIK (идентификационният код означаваше „бог е цар“ 3 3 Всяка радиостанция в САЩ има свой идентификационен код. W е за станциите източно от Мисисипи. CIK е съкращение от Christ Is King . — Б.пр. , затова местните младежи наричаха станцията „Радиото на Исус“).

Освен това слухът на полицейския началник не беше като едно време. Че кой на шейсет и седем има остър слух?

Той обаче чу първата сирена, чийто вой проряза деня; слухът му беше настроен за този звук, както майчиното ухо — към плача на децата. Хауард Пъркинс дори знаеше чия е колата и кой шофира. Само пожарни номер три и четири още бяха със старомодните сирени, но Джони Трент беше закарал номер три в Касъл Рок за тъпото учение. Наричаха го „контролиран пожар“, въпреки че в действителност въпросното учение се свеждаше до това зрели мъже да си играят игрички. Следователно колата беше номер четири, марка „Додж“, и я караше Хенри Морисън.

Хауард се облегна на греблото, наклони глава и наостри уши. Воят на сирената постепенно заглъхна и той пак се захвана със сухите листа. Бренда излезе на малката веранда. Почти всички в Мил наричаха шефа на полицията Дюк 4 4 Дюк е прозвище на Джон Уейн, дадено му от местен пожарникар, тъй като малкият Джон никога не излизал без грамадното си куче Дюк. — Б.пр. — прозвище, останало от ученическите му години, когато не пропускаше филм с Джон Уейн в местното кино „Стар“, но след като се ожениха, Бренда му измисли друг прякор. Който той не харесваше.

— Хауи, токът изгасна. И се чуха гърмежи.

Хауи. Хауи, та Хауи! Като гологлавия тъп комик Хауи Мандъл по телевизията! Той се опита да се примири като истински християнин — да му се не види, наистина се примири, само че понякога се питаше дали прякорът донякъде не носеше вина за джаджата в гърдите, която му бяха сложили лекарите.

— А?

Тя забели очи, измарширува до радиото върху капака на колата и го изключи, прекъсвайки по средата „Приятел наш Исусе“ в изпълнение на хора на Норман Лубоф.

— Колко пъти съм ти казвала да не слагаш тази пущина върху колата ми? Ще я издраскаш и ако реша да я продам, цената автоматично ще падне.

— Прощавай, Брен. Какво каза?

— Токът изгасна! И нещо избумтя. Може би натам отива Джони Трент.

— Хенри е — поправи я той. — Джони е в Касъл Рок.

— Който ще да е…

Зави друга сирена, само че от новия модел, който Дюк Пъркинс мислено наричаше „птичка-чуруличка“. Това ще да беше Джаки Уетингтън с номер две. Нямаше кой друг да е. Излязла беше с колата, докато Рандолф седеше в управлението, вирнал крака на бюрото си, люлееше се на стола и четеше „Демократ“. Или се беше затворил в клозета. Питър Рандолф беше читаво ченге и в дадени моменти можеше да проявява нечувана твърдост, обаче Дюк не го харесваше. Отчасти понеже явно беше подлога на Джим Рени, но най-вече защото го смяташе за мързелив, а Дюк Пъркинс не понасяше полицаите-лентяи.

Бренда се кокореше срещу него. Цели четирийсет и три години беше омъжена за полицай и знаеше, че два гърмежа, две включени сирени и прекъсване на тока не вещаеха нищо добро. Щеше да се учуди, ако Хауи смогнеше да събере сухите листа от моравата или да слуша по радиото как драгоценните му „Пуми“ от Туин Мил размазват футболистите от Касъл Рок.

— Обади се в участъка — промърмори. — Нещо се взриви. Дано няма жертви.

Той свали от колана си мобилния телефон. Проклетият апарат висеше там като пиявица от зори до мрак, но нямаше спор, че вършеше работа. Дюк не набра номера, само се втренчи в телефона, очаквайки да зазвъни.