Айн Ранд - Атлас изправи рамене (Втора част - Дали-или)

Излъчваше безупречна спретнатост и движенията му бяха елегантни като на бал, но дрехите му бяха строги, костюмите му обикновено бяха черни или тъмносини. Имаше прецизно оформени мустаци и гладката му черна коса предизвикваше момчетата в института да казват, че използва една и съща вакса и за главата, и за краката. Нямаше нищо против да повтаря, шегувайки се със себе си, как един кинопродуцент казал, че ще го покани на кастинг за ролята на известен европейски жиголо. Беше започнал кариерата си като биолог, но това беше отдавна забравено — беше известен като главен координатор на Държавния научен институт.

Доктор Стедлър го погледна с учудване — липсата на извинение беше безпрецедентна — и каза сухо:

— Май прекарвате по-голямата част от времето си във Вашингтон.

— Но, доктор Стедлър, нали тъкмо вие ми направихте веднъж комплимент като ме нарекохте кучето-пазач на Института? — шеговито каза доктор Ферис. — Нима това не е моята основна задача?

— Доста ваши задачи започват да се натрупват на това място. Преди да съм забравил, имате ли нещо против да ми кажете какво става с онази каша с липсата на петрол?

Той не можа да разбере защо, лицето на доктор Ферис се стегна в обида.

— Позволете ми да кажа, че това е неочаквано и неоправдано — каза доктор Ферис с онзи официален тон, който крие болка и разкрива мъченичество. — Никоя от свързаните с това инстанции не намери поводи за критика. Току-що представихме подробен доклад за напредъка на работата до момента пред Бюрото по икономическо планиране и национални ресурси и господин Уесли Мауч изрази своето задоволство. Дадохме най-доброто от себе си в този проект. Не сме чули никой друг да го описва като каша. С оглед на трудностите на терена, щетите от пожара и факта, че изминаха само шест месеца от…

— За какво говорите? — попита доктор Стедлър.

— Проектът за възстановяване на „Уайът“ Не ме ли питате за това?

— Не — каза доктор Стедлър, — не, аз… Момент. Нека го кажем направо. Като че ли си спомням, че този институт се ангажира в проект за възстановяване. Какво възстановявате по-точно?

— Петрол — каза доктор Ферис. — Петролните полета на Уайът.

— Това беше някакъв пожар, нали? В Колорадо? Беше… момент… беше онзи човек, който запали собствените си петролни кладенци.

— Склонен съм да мисля, че това е слух, създаден от масовата истерия — сухо каза доктор Ферис. — Слух с нежелателни, непатриотични намеци. Не бих се доверявал твърде много на тия вестникарски истории. Лично аз вярвам, че това е инцидент и че Елис Уайът е загинал в пожара.

— Добре де, кой притежава сега тези полета?

— В момента никой. Тъй като няма завещание или наследници, правителството се зае да ги управлява за удовлетворяване на обществените нужди, за срок от седем години. Ако Елис Уайът не се върне в това време, ще бъде смятан официално за мъртъв.

— А защо са дошли при вас — тоест при нас — за такава странна задача, каквато е изпомпването на нефт?

— Защото това е проблем с голяма технологична сложност, изискващ услугите на най-добрия научен талант. Виждате ли, става въпрос да се реконструира специалният метод за извличане на петрол, който Уайът е използвал. Оборудването му е още там, макар и в ужасно състояние — някои от процесите му са познати, но не е останала пълна документация за цялата операция или поне за основния й принцип. Точно това трябва да преоткрием.

— И как върви?

— Напредъкът е изключително удовлетворителен. Току-що ни предоставиха ново и по-голямо финансиране. Господин Уесли Мауч е доволен от нашата работа. Както и господин Балч от Комисията по извънредното положение, господин Андерсън от Жизнените доставки и господин Петибоун от Защита на потребителите. Не виждам какво повече се очаква от нас. Проектът е напълно успешен.

— Произведохте ли петрол?

— Не, но успяхме да изкараме течност от един от кладенците в обем от шест и половина галона. Това, разбира се, има по-скоро експериментално значение, но трябва да вземете предвид факта, че трябваше да прекараме три пълни месеца само в потушаването на пожара, който в момента е напълно — почти напълно — угасен. Имахме много по-сериозни проблеми от Уайът, защото той е започнал от нищо, докато ние трябваше да се справим с обезобразените останки след този акт на злобен, антисоциален саботаж, който… Искам да кажа, това е труден проблем, но няма съмнение, че ще успеем да го решим.

— Всъщност ви питах за недостига на петрол тук, в института. Температурата, която се поддържаше в тази сграда цяла зима, беше възмутителна. Казаха ми, че трябва да се пести петрол. Несъмнено трябваше да се погрижите това място да бъде задоволително снабдено с такива неща като гориво и да го направите по-ефикасно.