Лорън Оливър - Делириум

Съпругът на Марша изчезна преди началото на съдебния процес и като че ли това беше най-доброто, което можеше да направи. Съдебните процеси се правят по-скоро заради шоуто. Симпатизантите по правило се екзекутират. Или ги заключват в Криптата с присъда от три доживотни присъди една след друга. Марша беше наясно какво го чака. Според леля Каръл именно това беше причината сърцето й да спре няколко месеца след изчезването на мъжа й, когато властите подведоха нея под отговорност на негово място. Един ден, след като новината гръмна във вестниците, тя излязла от дома и както си вървяла по улицата — бам! Инфаркт.

Сърцето е крехко нещо. Затова трябва да си много внимателен с него.

Надниквам през прозореца. Днес денят ще бъде горещ. В стаята е задушно и когато отварям, за да прогоня миризмата на портокал, въздухът нахлува, плътен, влажен и тежък като език. Отварям широко гърди, вдишвам чистата миризма на водорасли и мокро дърво, и се заслушвам в далечните крясъци на чайките, неуморно кръжащи някъде отвъд ниските сиви и порутени сгради. Някъде изръмжава автомобил. Звукът ме стряска и аз подскачам.

— Нервна си заради оценяването, нали?

Обръщам се. Леля Каръл стои на прага със скръстени ръце.

— Не — казвам бързо, макар че това си е чиста лъжа.

Усмивката докосва устните на леля само за миг, после изчезва.

— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Иди да се изкъпеш, после ще дойда да ти помогна за косата. По пътя ще преговорим отговорите.

— Добре.

Решавам, че разговорът е приключил, но тя продължава да ме гледа. Свивам се вътрешно и забивам нокти в перваза на прозореца зад мен. Винаги съм мразела да ме гледат. Трябваше вече да съм свикнала с това. По време на изпита ще има четири оценители и всичките ще зяпат в мен близо два часа. През това време ще съм облечена с лека найлонова рокля, полупрозрачна, като онези, които раздават по болниците, за да могат да видят тялото ми.

— Ако питаш мен, оценката ти ще е между седем и девет — свива устни леля. Това е добър резултат и ако е така, ще хвърлям шапка до небето. — Но няма да получиш повече от шест, ако не се измиеш и стегнеш.

Учебната година вече е към края си и оценяването е най-важният ми изпит. През последните четири месеца минах през какви ли не изпити — математика, физика, устен и писмен английски, социология, философия и фотография (избраната от мен специалност) — и всички резултати трябва да излязат до две седмици. Сигурна съм, че съм се справила добре и балът ми ще е достатъчно висок, за да ме приемат в университета. Винаги съм била отлична ученичка. След излизането на резултатите специалистите ще анализират всичките ми силни и слаби страни и ще определят университета и основната ми специалност.

Оценяването е последният етап от процеса. След това ще могат да ми намерят партньор. През следващите месеци ще ми изпратят списък с четири или пет одобрени момчета. Едно от тях ще стане мой съпруг, след като се дипломирам (при положение че мина всички годишни изпити. Момичетата, които не преминават, се омъжват веднага след гимназията). Задачата на оценителите е да ме свържат с момчета, които са получили подобен брой точки на този изпит. Така се опитват, доколкото е възможно, разбира се, да избегнат големите различия в интелекта, темперамента, социалния произход и годините между партньорите. Е, понякога чуваме за отделни ужасни истории, когато бедно осемнайсетгодишно момиче е дадено на богат осемдесетгодишен мъж, но това е рядкост.

Стълбите изохкват скръбно и Джени, сестрата на Грейси, цъфва на вратата. Тя е на девет години, доста висока за възрастта си, но много слаба: само лакти и колене. Гърдите й са хлътнали навътре като изкорубен тиган. Ужасно е да го кажа, но трябва да си призная, че не я харесвам много. Има същия пронизващ поглед като майка си.

Тя застава на прага до леля и се втренчва в мен. Аз не съм много висока, само един и шейсет, и колкото и да е учудващо, Джени е само с няколко сантиметра по-ниска от мен. Глупаво е да се чувствам неудобно пред леля си и племенницата си, но вече усещам парещия сърбеж да пълзи по ръцете ми. Знам, че и те се тревожат за представянето ми днес, защото за всички тях също е от огромно значение да ме свържат с добра партия. Джени и Грейс още са далече от тази процедура. Ако сключа добър брак, ще мога да помогна финансово на семейството. Освен това, един подходящ избор означава, че шушуканията зад гърбовете ни може би най-после ще престанат, че ще се свърши с онези презрителни погледи и подмятания, които вече четири години ни следват, където и да отидем, като шумолящи на вятъра листа: „Симпатизант, симпатизант, симпатизант“.