Йен Макдональд - Беглец по равнините

Пропускателната бариера беше пред него. Не тичай. Това ще те открои. Бъди част от тълпата. Машината сканира билета му; вратичката на бариерата издрънча в отворено положение. Еверет отново погледна зад себе си. За момент, само за момент, очите му уловиха погледа на Скинар-в-Костюм, но в този кратък миг сякаш на метростанцията „Кингс Крос“ съществуваха само те двамата. Скинар-в-Костюм заподскача надолу по стълбите и се вряза в тълпата. Един служител на „Лондонски транспорт“ с фуражка и оранжева светлоотразителна жилетка направи опит да го засече. Скинар-в-Костюм замахна и отстрани мъжа от пътя си, след което прескочи бариерата. Еверет се втурна да бяга. Пред него беше главният ескалатор, стръмен и смъртоносен като ски шанца. Момчето си пое дълбоко дъх и започна да взема движещите се стъпала по две наведнъж.

— Извинете, извинете — закрещя.

Пътниците по ескалатора се притискаха към парапета; не толкова бързите от тях пък едва успяваха да се отдръпнат от пътя на хлапето, което търчеше като лудо по подвижното стълбище. Стъпалата бяха стръмни, стъпалата бяха коварни, стъпалата нямаха край. Трябваше да влезеш в ритъм и да го спазваш. Не спирай не спирай не поглеждай назад ако погледнеш назад ще изпуснеш момента и ще паднеш и ще се изтърколиш по тези изострени ръбове чак до дъното. Раницата на Еверет подскачаше тежко и се удряше в рамото му. Зад него се разнасяше все по-голяма олелия. Не спирай. Ескалаторът изплю Еверет сред множеството на кръговото движение. Вече можеше да погледне назад. Скинар-в-Костюм изхвърча от ескалатора като ръгбист, без да престава небрежно да премахва от пътя си всеки, който му се изпречваше.

Повей от топъл въздух. Писъкът и тракането на влаковата композиция. Кръговото движение не беше най-прекият път, но Скинар-в-Костюм щеше да го залови в лабиринта от тунели и стълбища, който водеше до линията „Пикадили“. Еверет се шмугна през вратите, докато се затваряха. Секунди по-късно Скинар-в-Костюм беше там. Мъжът заудря с юмруци по тях. Няма да ти отворят така, помисли си Еверет. Който и да си, няма да се отворят специално за теб. Мъжът откри с поглед Еверет, който се държеше здраво за пилона в откритата зона до вратите. После постави длани на прозореца и се вгледа право в него. Докато влакът потегляше, Еверет вдигна ръка: Чао. Измъкнах ти се .

Добра се до Музея по естествена история десет минути преди края на работното време. Служителите от звеното „Музейно преживяване“ изръмжаха недоволно при вида на бутонките му по плочките на пода. Колет Харт го очакваше под динозавърския скелет. Тази седмица косата ѝ беше пурпурна.

— Добре ли си, Еверет?

Той ѝ показа слайдшоуто, което беше снимал от задната седалка на автобуса: реното, Скинар-в-Костюм, Русата Рокзвезда.

— Познати ли са ти?

— Доста е прекалила с грима в стил осемдесетте — каза Колет. — А той изглежда като статист в „Гранд Тефт Ауто“. Съжалявам, Еверет. Не. Никога досега не съм ги срещала.

Първия път когато Еверет Синг се бе запознал с Колет Харт, нещо в нея го бе ужасило. Слаба като клечка, висока като дърво, с метал по веждите и с боядисана в розово коса, превърната в скулптура от гел като на персонаж от някое аниме.

— Това на гърба ти да не би да е татуировка на череп и кости? — беше попитал.

Тя се наведе над него така, сякаш слизаше отнякъде много високо, плюс още малко заради огромните си ботуши с платформи, и прошепна в ухото му:

— Аз съм Кралицата на пиратите в Ийст Чийм. — И му намигна.

По онова време беше едва шестгодишен, на парти с барбекю за факултативния съвет, което Теджендра организираше в двора на дома им една лятна неделя. Намигването ги сприятели. Намигването му го увери, че отсега нататък всичко ще бъде наред. Колет Харт току-що се бе дипломирала. Осем летни барбекюта по-късно работеше в изследователския екип на Теджендра. Металът по лицето и ботушите ѝ се появяваха в нощите за посещения из клубове, чиито имена звучаха на Еверет заплашително, а косата ѝ престана да променя цвета си не всяка седмица, а всеки месец, но черепът и костите все така си оставаха на кръста ѝ и тя завинаги щеше да си остане Кралицата на пиратите в отдела по квантова физика. Еверет ѝ беше изпратил текстово съобщение същата сутрин, докато крачеше по алеята в Гробищния парк „Абни“. Дойде П МакК — смяташе, че имам нещо. Помощ?

— Опитаха се да ме проследят дотук — обясни той. — Мисля, че ме причакваха пред училище, но не знаеха, че си тръгвам направо от съблекалните.