Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Хайде най-после де — промърмори жената с карибски черти под навеса на спирката с десетина оранжеви торби с марката на „Сейнсбъри“, струпани около глезените ѝ. От другата страна на парка шофьорът сгъна вестника си. Автобусът се включи в движението. Преодоля ъгъла на Стоук Нюингтън Комън и пое по Нортуолд Роуд. Но ето че се зададе и реното. Русата Рокзвезда го видя, но точно тогава един фолксваген забеляза място за паркиране, спря рязко и даде сигнал. Непрестанното автомобилно движение в насрещното по Ректъри Роуд улови реното в капан. №73 зави и влезе в спирката. Еверет се хвърли напред и си проправи път преди Дамата с Прекалено Много Пазарски Торби.

— ’Звинете, ’звинете — пелтечеше той, докато опитваше да се добере до задната седалка.

Спрелият автобус задържа движението и отвори пролука пред себе си. Реното зави в пролуката и задмина фолксвагена. Еверет се присви ниско в седалката. Зърна как Русата Рокзвезда оглежда автобуса. След това бяха отминали, а автобусът излезе от спирката. Момчето се завъртя на задната седалка, за да погледне през зацапаното от дъжда стъкло. Реното беше спряло в средата на пътя и правеше обратна маневра. Автомобилите надуха клаксоните; шофьори от бели микробуси започнаха да се подават през прозорците, да викат нещо и да размахат юмрук.

Реното не се отдели от №73 по цялата Албиън Роуд и дългата Есекс Роуд. Спиране, тръгване, тръгване, спиране. Врати отворени, врати затворени. Клаксони и звънци, и сигнализация и съобщения с машинен глас. Качващи се пътници, слизащи пътници. На зигзаг през Северозападен Лондон: и ето го и него, реното, понякога на четири, понякога на две коли по-назад, понякога залепено съвсем за стоповете на автобуса. Няколко пъти Еверет забеляза, че реното ги изпреварва. Но само миг по-късно изтръпваше, сякаш връх на острие е опряно на врата му, и виждаше, че Русата Рокзвезда отново е зад него. Можеха да следват автобуса от улица на улица, от спирка на спирка просто като изтеглят картата на маршрута му. Наблюдаваха и внимаваха на коя спирка ще слезе Еверет.

Автобусът се впусна по Ъпър Стрийт и навлезе в Пентънвил Роуд. Еверет почувства внезапно облекчение, когато №73 зави рязко извън трафика и се понесе в автобусната лента. Когато обаче хвърли поглед назад, видя, че реното ги последва. Само на такситата и полицейските коли им беше разрешено да го правят. Също и на велосипедистите. Така че в колата имаше полицаи. Или хора, които даваха заповеди на полицията. Реното не се отделяше от стоповете на автобуса. Трябваше да се измъкне. Трябваше да се отърве от тях преди Музея по естествена история. Еверет извади мобилния си телефон, изключи светкавицата и нащрака петнайсет фотографии на кола, пътник и безстрастния водач зад волана. Автобусът започна да пресича хаотичния транспортен възел на „Кингс Крос“. Хора, автомобилно движение и объркване… както и необезпокояван достъп до други средства за придвижване. Идеалното място, където да се отърве от опашката. Еверет скочи на крака и натисна бутона за слизане. Автобусът зави рязко към спирката точно срещу гарите; „Сейнт Панкрас“, висока и готическа, сякаш всеки момент можеше да се срути върху него, „Кингс Крос“, ниска и резервирана, надалеч от уличната бъркотия. Еверет изскочи от автобуса и се затича презглава в месомелачката на следобедния трафик. Коли и микробуси започнаха да набиват спирачки. Клаксоните нададоха крясъци. Юмруците се размахаха. Устите завикаха мълчаливо зад предни стъкла. Един мотопед го отбягна и подмина, докато мотористът изхвърляше поток от ругатни. Еверет успя да се добере до острова в средата на автомобилното движение. Погледна назад. Скинар-в-Костюм беше напуснал колата и го преследваше. Една електрическа кола, мини „Джи-Уиз“, спря буквално пред краката на мъжа и наду глупавата си малка тромба. Скинар-в-Костюм се обърна, хвърли разярен поглед към жената зад волана, улови колата за предната броня и я вдигна от земята. Машината изскърца и изпука, когато я пусна, но това малко отвличане на вниманието беше достатъчно светофарът да превключи и Еверет да успее да се добере до площада през „Кингс Крос“. Хлътна в подлеза на метрото, като разблъскваше с лакти пешеходците по пътя си.

Момчето вече бе извадило електронната си карта за градски транспорт „Ойстър“, преди да осъзнае опасността. С тази карта веднага можеха да открият къде е бил. „Глостър Роуд“ — станцията, обслужваща едновременно Музея по естествена история и Импириъл Колидж, беше достатъчна улика за това с кого и защо се срещаше. Но билетните автомати бяха бавни, а пред табелката с указания се беше струпала неизбежната група туристи, които натискаха бутони на случаен принцип. Еверет хвърли поглед зад гърба си. Скинар-в-Костюм стоеше на стълбите и оглеждаше претъпканата зала за пътници. Еверет смъкна раницата си от рамо и се приближи плътно до туристите. В залата шушляковата грейка му осигуряваше анонимност, но жълтите футболни шорти и още по-жълтият клин под тях веднага го издаваха. Той премести раницата така, че да прикрие краката си. Машината обстреля с билети възхитените туристи. Еверет пристъпи и започна да натиска бутоните. Машината беше бавна, толкова бавна. Един. Да. Изберете начин за разплащане. В брой. Искаше ли касова бележка? Не, благодари ви. Хайде, хайде, хайде . Билет и ресто изтракаха в стоманения поднос.