Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Не ядрен — промърмори Еверет. — Не строи атомни бомби, така че не е важен. Сякаш много разбирате.

Спалнята му се струваше огромна и мрачна, и под обсада. Украсата от светещи стикове превръщаше якето му, окачено на вратата, в робот убиец от ада. За пръв път от дете Еверет почувства страх от тъмното. Очи във всеки ъгъл. Чудовища под леглото. Навън може би чакаше черен автомобил, в който отдалечено сканираха натискането на всеки виртуален бутон върху клавиатурата на Доктор Квантум. Сънят така и нямаше да дойде тази нощ. Еверет изчака, докато светлата черта под вратата за стаята на майка му изгасна, след което се изплъзна изпод завивките и тихо се спусна по стълбището. Беше запаметил мястото на всяка скърцаща дъска по шумните стъпала. Притискаше Доктор Квантум към гърдите си. Не можеше да го остави. Никога нямаше да го остави. Дори докато отваряше вратата на хладилника и тършуваше за нарязано сирене и кисело мляко за пиене, хвърляше око на таблета, оставен на кухненската маса. Притисна го към себе си и когато предизвика друг играч на дуел в „Модърн Уорфеър: Секретни операции“ в мрежата на „ЕксБокс Лайв“. Не успя да се концентрира. Реакциите му бяха забавени, сякаш играеше не Еверет, а татко му. Сритаха му задника няколко пъти поред, но не спираше да играе и играе, да умира и умира.

На сутринта Лора откри Еверет заспал на дивана. Игровата конзола бръмчеше тихо, коледната украса на елхата грееше ярко, а Доктор Квантум беше притиснат към бузата му.

От полицията се върнаха за закуска. Виктъри-Роуз имаше млечни мустачета и шоколадова брада от „Коко Попс“. Крис Еванс не спираше да бърбори по радиото. Еверет беше кисел и с размътена глава от спането на неудобния диван, но разбра, че на входната врата е полицията, дори преди още да са позвънили — отчетливо, на два пъти. Очертаните на фона на уличната светлина силуети бяха прекалено близо един до друг — единият висок, другият нисък, единият на мъж, другият на жена. Само полицията и евангелистите от мормонската църква стояха така. Еверет остърга остатъците от маргарина „Флора“ от кутията и ги намаза върху препечената си филийка. Нискомасленият маргарин се разстилаше по странен начин, разделяше се на кълбовидни капки от мазнина и вода.

— Голям студ — каза детектив-сержант Милиган. — През нощта трябва да е нахлул фронт с ниско налягане. На твое място бих тръгнал поне половин час по-рано за училище. Нищо чудно и да падне сняг за Коледа. Кафе ли е това? Нещо против?

Еверет му напълни догоре една чаша с емблемата на „Тотнъм Хотспър“. Лиа-Лиан-Лиона се настани срещу момчето.

— Разбира се, защо не седнете? — предложи Еверет. — Намерихте ли го?

Виктъри-Роуз се беше намръщила при вида на тези големи хора в тъмните им палта, внесли студеното у дома. Всеки момент можеше да заплаче. Лора седна така, че да е зад пакетите със зърнена закуска, за да прикрие засрамено домашната си жилетка и раздърпаното спортно долнище.

— Съжалявам, Еверет — каза Лиа-Лиан-Лиона.

Еверет погледна преценяващо кривата ѝ усмивка, присвитите свински очички, лекото потрепване на крака ѝ. Наистина, ама наистина ме мразиш , помисли си той.

— Проучихме снимките на картата за външна памет, която ни даде — каза Мустака Милиган. Лора намали радиото. — Да ви се намира още някоя препечена филийка? Дали ще ви затрудни да пуснете още две в тостера?

Лора стана, за да зареди тостера с две филийки от пълнозърнестия хляб.

— Случайно да имате от белия? — попита Мустака Милиган.

— В този дом се храним здравословно — отговори твърдо Лора.

— Искам си я обратно — каза Еверет.

— Кое? — попита над кафето си Мустака Милиган.

— Външната карта.

Лиа-Лиан-Лиона плъзна по масата прозрачна пластмасова кутия с компактдиск:

— Копирахме от картата всичко, което ни трябваше. Разгледахме внимателно снимките ти с помощта на софтуера за увеличение на изображения, с който разполагаме. Искаш ли да видиш разпечатката? — Тя сложи куфарчето си на кухненската маса, като преди това размести каничката за кафе и кутията с мляко, за да направи място. После извади голяма, лъскава снимка с висока резолюция на регистрационния номер: — Пуснахме номера за проверка. Автомобилът е собственост на мистър Пол Стефанидис от община Хаунзлоу. Внася кипърски стоки за ресторанти и денонощни магазини.

— Е, и?

— Слабо вероятно е баща ти да е бил отвлечен от доставчик на бакалски стоки от източния средиземноморски район.