Йен Макдональд - Беглец по равнините

— Колко надълбоко достига? — беше попитал баща си.

— До безкрая. Никога не свършва.

Това не беше Множество на Манделброт, макар че според Еверет беше възможно за основа да е използван същият онзи софтуер на име Матика , който Теджендра използваше, за да моделира теориите си за устройството на Вселената. Това беше…

— Инфундибулар 2 2 Буквално „фуниеобразен“; също геометрична дъга. — Б.пр. — прошепна Еверет в светлината от екрана, под юргана, докато декемврийската буря налиташе и виеше в стрехите. Помнеше къде беше чувал тази дума.

Теджендра беше станал почитател на Доктор Кой на малко по-късен етап в живота си, едва след като се бе сдобил със собствен апартамент, без Лора непрекъснато да поклаща глава пред това детинско занимание. За подрастващи може би беше нормално, но за мъж… След съботния мач или след разходка нагоре по долината на река Ли Еверет и баща му сядаха и гледаха поредния епизод от сериала, докато последното им кулинарно изобретение еволюираше във фурната.

— Инфундибулар — беше казал Теджендра. — Онова нещо, онази полицейска кабинка. По-голяма отвътре, отколкото отвън. Математически е лесно да се направи нещо по-голямо отвътре, отколкото е отвън. Е, ако бяха подходили наистина умно към нещата, щяха да използват инфундибуларен модел, при който колкото по-навътре навлизаш, има толкова по-голямо пространство. В кутията би имало по-малка кутия, но вътрешността на тази кутия би била по-голяма от вътрешността на кутията, в която се съдържа, а във втората кутия би имало трета, още по-малка кутия, чиято вътрешност обаче е още по-голяма, и така нататък, все по-надолу, тъй че по времето, когато се добереш до центъра, кутията ще е по-малка от електрон, но вътрешността ѝ ще е по-голяма от цялата видима вселена.

Инфундибулум. Колкото по-навътре влизаш, толкова повече се разраства. Еверет не изпитваше никакво съмнение кой може да е оставил анонимната папка във файловата му кутия. Нито се съмняваше, че именно за това питаше Пол Маккейб точно преди да си тръгне. Беше опитал въпросът му да прозвучи небрежно, но съществуваше само една причина за посещението в дома им. Внезапно стомахът на Еверет се сви на топка от страх. Пол Маккейб знаеше за този Инфундибулум и смяташе, че е важен. Дали знаеше какво е? За Еверет беше просто набор от тайнствени математически модели, изпратени от баща му и предназначени единствено за очите на сина му. За Пол Маккейб беше достатъчно важен, че да шофира час и половина по шосе M25 и да го вмъкне небрежно в разговора. Да не би да нямаше достъп до него? Да не би Теджендра да не желаеше Маккейб да получи достъп до него? Нима Теджендра не можеше да се довери на собствения си началник-отдел? Еверет ли беше единственият, на когото Теджендра можеше да се довери?

Еверет щракна мълчаливите, въртеливи, хипнотични, призрачни форми, за да ги минимизира. Върна се във файловата кутия. Файлът беше качен в осем часа. Черното ауди бе откарало Теджендра в шест. Еверет беше сигурен, че който и да го бе отвлякъл, едва ли му бяха връчили лаптоп с думите: Извинете, но забравихме. Давайте, моля, качете в мрежата този почти неразбираем математически файл.

Спомни си, че имаше прикрепена бележка. Четири думи: само за теб, Еверет. Без име, без подпис, без поздрав или финални думи за сбогом. Само за теб, Еверет.

Мислите, теориите и подозренията заливаха Еверет като неудържим поток. Познаваше състоянието на ума си достатъчно добре — онези моменти, когато сякаш мислеше, без в действителност да мисли, когато идеите, асоциациите и възможностите изчезваха от него като невестулки, бягащи от развързан чувал. Обикновено се случваше, когато прочетеше някое изречение в книга или блог или когато реалният свят го изненадаше, в ритъма на потегляне-спиране-потегляне по време на задръстванията по протежение на Хай Стрийт в Стоук Нюингтън, в геометричните форми на скорците, налитащи на ята над блатото Хакни. Мислите му избухваха навън като фойерверки. Проумяваше нещо за начина, по който функционираше светът.

Теджендра трябваше да е задал автоматичен ъплоуд за файла. Но нямаше начин да е знаел предварително, че ще бъде отвлечен точно този ден. Трябваше да е нагласил часовника на мъртвеца. Ако не въвеждаш правилния код, вероятно по едно и също време всеки ден, папката на име Инфундибулум бива изпратена на адреса на Еверет. Не на адреса на Лора, нито на неговия приятел Вини, който можеше да му осигури билети за целия следващ сезон на стадион „Уайт Харт Лейн“, нито на когото и да е от колегите или студентите му в университета, нито дори на Колет. Нито на Пол Маккейб. На Еверет. Баща му трябваше да е подозирал, че нещо като случилото се може да се случи. Трябваше да е подозирал, че се намира в опасност. Опасност да бъде отвлечен , зачуди се Еверет, или нещо още по-лошо? Искаше му се мислите да престанат с препускането из главата му. Искаше му се да престанат да нашепват неща, които не желаеше да чува, да му показват неща, които не желаеше да си представя. Кога точно беше планирал всичко това баща му? Колко дълго бе живял в страх от хора, които го следят, от черни коли? Дали още отпреди двамата с Лора да се разделят? Еверет осъзна, че родителите имат навика да пазят тайни в тайните.