Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Еверет се блъсна болезнено в един клон. Внимавай къде отиваш. Не беше внимавал, в това бе проблемът. Всеки Скок на Хайзенберг беше пресметнато предположение. Допуск. Но поради някаква причина там, където не трябваше да има гора, се бе появила такава. Как? Защо? Беше начертал скок от точка до точка, от едни координати на Земя 1 до други на свят, където Паноптиконът засече следа от скоков пистолет. Проста сферична геометрия. Проста за него. Единственият начин, по който нещата можеха да са различни. Беше. Ако. Геометрията… на този свят е различна.

— Не — прошепна той.

След което през листата под краката си забеляза, че екипажът се е скупчил около масивен цилиндричен обект, заклещен в чатала на едно дърво. Счупени клони, нацепена дървесина: на Еверет му трябва секунда, за да разпознае онова, което виждаше — совалката на един от витловите двигатели на Евърнес , увиснала неподвижно на сто метра над земята.

Листата обрулиха лицето му и ето че най-после разпозна мускусния, наситен парфюм. Хашиш. Смола. Гората ухаеше като мечтата за купон на всички шестнайсетгодишни.

— Тарбилуу! — изкрещя гласът откъм клоните горе.

Секунда по-късно гората отекна от сцепването, а един клон прониза нашарения червеникав листак и се насочи право към гърдите на Шарки. Той успя да отстъпи настрани в последния момент. Клонът се заби дълбоко в мекия, уханен горски хумус от листа. Шарки пооправи небрежно периферията на шапката си. Електрическите инструменти пищяха, резачките ревяха някъде горе из короните. Върху нетърпеливия екипаж се сипеха стърготини и дървени парчета.

— Хванах го!

Щом установиха наземната база, Сен беше изпратена с въже нагоре заедно с моторни резачки, нановлакно за прерязване, железни лостове и смазочен пистолет, за да освободи витлов двигател номер три. Еверет бе поставил под въпрос мъдростта в това, но Макхинлит бързо го сложи на мястото му. Сен беше мъничка, гъвкава и можеше да влиза в малки пространства, където никой възрастен не би успял.

Искаше му се Сен да е при него на земята. Земята между дърветата беше задушна и спарена, но атмосферата си оставаше ледена. Шарки не му проговаряше. Макхинлит пък му бе дал да разбере, че ще измине дълго време — много дълго време, — преди да прости на Еверет за стореното. Капитан Анастейзия излъчваше такава лична засегнатост по въпроса, че Еверет не можеше да понесе дори усилието да я погледне.

— Спускам! — извика Сен, просто глас сред листата.

Макхинлит натисна един бутон върху управлението на китката си. Стенещото скърцане беше толкова високо, че Еверет се изплаши цялото дърво да не падне върху него, всичките му три метра височина. След това закръгленият търбух на витловата совалка раздели листата и клонките. И се появи изцяло, опасана в мрежа от въжета. Сен я беше яхнала като механичен кон.

— Бебчето ми, бедното ми бебче! — Макхинлит прегърна двигателя като приятел. — Какво са ти сторили?

Умните му инструменти започнаха да разтварят панелите по машината. Макхинлит и капитан Анастейзия се бяха привели над двигателя. Еверет изпитваше физическа болка от вина.

— Мога ли да помогна с нещо…?

Макхинлит и капитан Анастейзия се обърнаха едновременно. Израженията на лицата им го накараха да замръзне на място. Умря, там, тогава, на поляната в чуждоземната дъждовна гора, в свят, който нямаше никакъв смисъл в паралелна вселена. Умря в сърцето си. Той отстъпи.

Никога дотогава не го бяха мразили. Това беше емоция, също толкова силна и чиста, колкото любовта, и не по-малко рядка. Противоположното на начина, по който се изпитва любов, като се изключеше страстта. Искаше да умре.

— Ако позволите, мадам, никога не съм имал добри умения в поправките — извика Шарки. — „По-добра е гощавката от зеле с любов, нежели хранено говедо с омраза“, както ни учат думите Му, но понякога на човек му се иска да имаше поне мъничко охранено говедо. Ще огледам какво предлагат околностите за агресивното месоядно.

— Аз ще… — започна Еверет, но Шарки просто му обърна гръб, извади пушките от кобурите им и напусна пределите на поляната в подвикващите, подсвиркващи, чуруликащи, припяващи горски сенки.

— Сен…

Беше със завързана назад коса и спуснати авиаторски очила. Стиймпънк фънк кралица. Сърцето на Еверет беше разбито още веднъж, когато я погледна, приведена над отворения панел, стройна като хрътка, изпотена, изцапана със смазка, напълно погълната в поправките на нейния кораб, нейния дом. Нейното семейство.