Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Може би. Връзката е смътна.

Фрай започна да прибира инструментите си в чантата и махна на помощниците си да отнесат тялото.

— Не знам по чии следи си, Лангтън, но се надявам да го хванеш скоро.

— Аз също. Може ли да ми докладваш резултатите от аутопсията възможно най-бързо?

Фрай погледна часовника си и въздъхна.

— „Сватбата на Фигаро“ пропада.

Патологът си тръгна, помощниците му качиха Редфърс на носилка, а инспекторът се замисли за всички онези нощи, когато самият той беше работил до късно. Всички пропуснати покани за гости, всички онези вечери, когато трябваше да си е у дома при Сара. Само ако можеше да върне времето назад!

— Обадих се у вас, сър — каза Макбрайд. — Елси беше така добра да ми съобщи адреса на доктор Редфърс. Когато пристигнах тук, в първия момент реших…

— Че са убили и мен?

Макбрайд кимна.

Тогава Лангтън си даде сметка до какви мащаби се беше развил случаят. И той, и Макбрайд вече мислеха за общ смътен враг, за някакви „те“ — аморфни фигури, чиято неопределеност само увеличаваше силата им. Доʞтор Стъклен? Човек, несъмнено свързан с дѐлваджиите, по тази причина вероятно свързан и със Сара, макар че инспекторът все още не можеше да прозре връзката му със Свода или с Кеплер.

Повика Макбрайд в гостната и затвори вратата зад гърба им.

— Имаме проблем.

— Да, сър?

— Някой знае предварително всеки наш ход — каза Лангтън — и действа едновременно с нас. Огнярят Олсен умира часове след като разбрахме за него. Аз си уговорих среща с Редфърс и ето — той също умира.

— А тая работа на Хамлет Стрийт, сър? Част от същия случай ли е?

— Така изглежда — Лангтън закрачи напред-назад из гостната. — Срещу когото и да сме изправени, той определено разполага със стабилна мрежа от информатори. Така трябва да е, освен ако някой случайно не е дочул хвалбите на Пъркинс в кръчмата.

— Как така, сър? Значи става дума за някакъв заговор, така ли?

— Навярно.

А кое би представлявало най-силен интерес у евентуални заговорници?

— Сводът.

— Сър?

— Още от самото начало знаехме, сержант, че в дъното на тази история стои Сводът. Кеплер или е бил част от обща конспирация срещу Свода, или самостоятелно се е борел срещу строежа. Всяка от тези две причини би обяснила убийството му.

Макбрайд скръсти ръце.

— Не знам, сър. Таен заговор, конспиратори в черни наметала кръстосват града като някакви си фенианци 3 3 Фенианци — членове на създадената през 1858 г. ирландска група „Фенианско братство“, чиято цел е постигането на независимостта на Ирландия с военни средства. — Б.пр. или анархисти… Малко пресилено ми се струва. А и как се вписват в тази теория вашият доктор Редфърс и убитият на Хамлет Стрийт?

Лангтън се спря.

— Не знам. Още не знам. Но ако някой следи всяка наша стъпка и заличава възможни свидетели, то този някой би се заинтересувал от още един наш познайник. От професор Колдуел Чивърс.

Борейки се с нарастващата паника и с чувството, че времето изтича безвъзвратно, Лангтън пристигна в Лечебницата някъде към полунощ. Двамата с Макбрайд завариха професор Колдуел Чивърс в голяма операционна на третия етаж. Една прозяваща се сестра ги насочи към ложата за наблюдение, издадена над самата операционна зала. Там амфитеатрално подредени дървени седалки — не по-различни от местата за зрители в операта — бяха подредени в полукръг около конусовидния оберлихт, надвиснал точно над операционната маса.

При звука на отварящата се врата единственият човек в ложата се обърна.

— Инспекторе. Сержант. Каква изненада.

Лангтън остави Макбрайд до вратата, а той се присъедини към сестра Райт пред стъклото, отделящо ложата от залата. Може би на три метра под тях фигури в зелени и бели престилки бяха наобиколили поставен по корем пациент. Движенията на хирурзите и сестрите бяха бавни и премерени, подобни на движенията на мимовете в някое нямо представление. Електрическа светлина обливаше залата и блестеше, отразена от стоманените инструменти, от цилиндрите с кислород, от белите, тук-таме обагрени в червено ръбове на оголените кости. Лангтън отвърна поглед.

— Дошли сте да се видите с професора? — попита сестра Райт.

— Ако е възможно.

— Той работи по много сериозен случай в момента. Може да минат часове, преди да се освободи — сестра Райт подпря чело на стъклото. Нежното разпятие на шията ѝ се изхлузи от деколтето ѝ и се удари в прозрачната преграда с тих звън. — Спасяването на човешки живот — това е смайваща гледка. А ние често приемаме работата на лекарите за даденост. Само си помислете: скалпелът е нищо без опита и преценката на хирурга, който борави с него. Нищо. Прост инструмент.