Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Пийнете малко чай, господарке, с една глътчица бренди.

После вдигна очи към Лангтън. По нищо не личеше инцидентът от вечерта да е разстроил момичето. Напротив, гласът ѝ прозвуча напълно спокойно:

— Ще ме отведат ли?

— Не — отвърна инспекторът. — Просто трябва да обясниш, че е било самозащита. Всеки домакин е длъжен да се защитава от крадци.

— Този не беше крадец.

Лангтън се зачуди какво ли още знае тази прислужничка.

— Виждала ли си нападателя преди?

— Никога.

— Някой да се е навъртал наоколо? Да е наблюдавал къщата например?

Мийра приглади косата на господарката си и отвърна:

— Нищо такова не се е случвало. Кварталът е много спокоен. Поне беше. До сега.

Инспекторът погледна право в немигащите очи на момичето и попита:

— Знаеш ли някое безопасно място, където ти и мисис Гриздейл да можете да отидете на първо време?

— При семейството ми — отговори Мийра. — Те ще ни помогнат.

— Добре — кимна Лангтън и се обърна към вратата. — Не се тревожете, аз ще поговоря с колегите. Кажете ми къде ще мога да ви намеря.

— Защо?

— Може да възникне нещо важно.

— Вие ни довлякохте тия неприятности — отвърна Мийра. — Вие сте виновен за всичко.

Лангтън не можеше да спори. Остави двете жени и отиде да намери полицая, застанал на пост в антрето. Мийра му беше дала чаша чай, навярно подправен с бренди, защото младият мъж се опита да я скрие, когато видя инспектора. Лангтън кимна, за да му покаже, че няма проблем.

— Какво точно стана?

— Значи, сър, аз патрулирах по Алдън Роуд, когато чух жена да вика за помощ. Дотичах и видях господарката на дома надвесена от прозореца на горния етаж, а прислужничката я дърпаше обратно в стаята. Здраво си викаше жената. Както и да е, прислужничката ми отвори и аз заварих крадеца вече проснат на пода. По-мъртъв нямаше как да е.

— Къде е пистолетът?

Полицаят потупа джоба на куртката си.

— Прислужничката ми го даде, сър. Искате ли вие да го вземете?

Лангтън се поколеба дали да не остане и да проконтролира нещата тук, но твърде много му се искаше да се върне в дома на Редфърс. После чу отвън пухтенето на парен автомобил. Надникна през прозореца и зърна още двама полицаи и участъковият сержант да слизат от съскащото си превозно средство. Инспекторът бръкна за портфейла си и извади две банкноти.

— Направете ми услуга, полицай. Погрижете се двете жени да напуснат този дом още тази вечер. Вземете кабриолет, придружете ги и се уверете, че са стигнали живи и здрави при семейството на прислужничката. Аз ще поговоря със сержанта ви.

Полицаят прибра парите.

— Разчитайте на мен, сър. А що се отнася до случилото се тук…

— Самозащита, няма две мнения.

Участъковите полицаи влязоха, Лангтън дръпна сержанта настрани и обясни присъствието си, както и точният развой на събитията от вечерта.

— Когато фотографите си свършат работата, погрижете се тялото да бъде изпратено на доктор Фрай в управлението.

С тези думи Лангтън се качи в кабриолета, който го чакаше на улицата, и се върна на Гладстоун Кресънт. Както и у мисис Гриздейл, сега светлина се лееше от всички прозорци на къщата на Редфърс. Пред входа бяха спрени две затворени полицейски коли, а неколцина премръзнали, но любопитни безделници досаждаха на полицая, застанал отпред на пост. Вътре Лангтън завари Макбрайд и доктор Фрай да преглеждат тялото на мъртвия лекар.

Фрай, с медицинска сонда в ръка, се изправи и кимна на Лангтън.

— Хората край тебе мрат като мухи.

— Какво откри?

— Каквото и сам виждаш — смъртта е причинена от една-единствена прободна рана през трахеята и гръбнака. Да ти кажа, майсторско изпълнение.

— А… — Лангтън потри с пръсти собствения си врат точно зад ушите.

— Да, видях ги — Фрай стрелна с поглед Макбрайд и продължи: — Същите са като при безликия ни приятел. Доколкото разбирам, мъртвецът тук е част от същия случай?

Лангтън не отговори. След убийството на Редфърс и нападението над мисис Гриздейл по всичко личеше, че двете отделни нишки — Кеплер и Сара, са на път да се слеят. Каква връзка изобщо можеше да съществува между мъртвеца от доковете и Сара? На пръв поглед никаква.

Лангтън се обърна отново към Фрай:

— Имам още един труп за теб.

— Не говориш сериозно.

— Боя се, че е напълно сериозно. В Евертън, на Хамлет Стрийт.

За миг на Лангтън се стори, че сержант Макбрайд трепна от изненада.

— И онзи ли е свързан с този? — попита Фрай. — Пак същият случай?