Томас Бренън - Доктор Стъклен

Чутото навя на Лангтън една идея, но той я отклони на първо време.

— Та, за какво искаш да говорим? — попита Патерсън.

Дори сега Лангтън се поколеба, но нямаше как — трябваше да узнае истината.

— Чувал ли си за дѐлваджиите?

Усмивката изчезна от лицето на Патерсън.

— Чувал съм.

— Те мошеници ли са? Или въобще не съществуват?

Патерсън обви халбата си с две ръце и в първия момент не отговори. После каза:

— Ще си остане между нас, нали?

— Абсолютно.

Патерсън кимна и отпи глътка.

— Съществуват. Имахме доста случаи с тяхно участие през последните шест месеца. Преди атакуваха основно бедните, които са или страшно уплашени, или могат да бъдат изнудени, или са твърде суеверни, за да се оплачат. Но откакто започнаха да действат сред средната класа, сред хора, които приемаме все пак за образовани…

— Кои са тези „те“?

— Чувал съм за три местни банди, които, доколкото знам, напоследък враждуват помежду си — отвърна Патерсън. — В Лондон са много повече, но лично за мен три са напълно достатъчни. Повече от достатъчни.

Лангтън се приведе напред.

— Как точно действат?

Патерсън заговори бавно, явно подбирайки внимателно думите си:

— Основно плащат на бедни семейства, за да получат от тях позволение да прикрепят някаква машина към тялото на умиращите им близки непосредствено преди смъртта. Сигурен ли си, че искаш да продължа?

— Моля те.

— Лъжите им са най-различни — машината облекчавала болките, отлагала неизбежното или пък дори насочвала умиращия към рая. Това им е репертоарът, запазен за бедните.

— А ако не става въпрос за бедни?

Патерсън посегна автоматично към халбата, видя, че е празна и се намръщи.

— На по-образованите семейства бандите поднасят друга лъжа: казват им, че машината съхранява душата на обичния им човек, докато се намери ново тяло за нея. И близките вярват. Идват при нас чак когато бандата изчезне с парите им и със съдържанието на делвата.

Лангтън се втренчи в колегата си.

— Семействата им плащат?

— Не е за вярване, нали?

Като се позамисли обаче, Лангтън видя известна логика: някои семейства бяха готови на всичко, за да удължат живота на умиращите си близки. Биха се вкопчили отчаяно и в най-малката възможност.

— Ти вярваш ли, че дѐлваджиите наистина държат затворени душите на жертвите си?

Патерсън се поколеба.

— Говорил съм с мнозина, които са наблюдавали лично процедурата на дѐлваджиите. Всички до един са убедени, че нещо все пак се случва. Кълнат се, че са видели с очите си искряща мъгла да излиза от тялото и да се насочва към подготвената делва. Но доколко това е душата на умиращия… Не знам, Лангтън. Мисля, че отчаяните хора виждат и вярват в онова, което им се иска.

Лангтън също мислеше така.

— А какво правят с делвите?

— Това трябва да питаш дѐлваджиите.

— Залавяли ли сте членове на някоя от бандите?

— Някои от по-дребните риби са ни падали в ръцете, но едрите плуват малко по-дълбоко, там, където не можем да ги достигнем.

Лангтън реши да рискува.

— Сблъсквали ли сте се с доʞтор Стъклен?

Патерсън рязко се извърна към него.

— Откъде чу това име?

— Разследвам случая с тялото, което изплува край Албърт Док.

— Онзи без лицето?

Лангтън кимна.

— И смяташ, че Стъклен има връзка с твоя случай?

— Възможно е. Какво знаеш за този човек?

— Знам само, че доʞтор Стъклен е най-страшният сред дѐлваджиите — отвърна Форбс. — Бандата на Спрингхийл Боб си е достатъчно гадна, онези от Карибите не му отстъпват, но от доʞтор Стъклен дори те самите толкова се страхуват, че никой и не говори за него. Ако наистина има нещо общо с безликия труп, то задачата ти е обречена.

В този момент сякаш нарочно една прислужничка отвори вратата на салона, видя вътре двамата мъже, стресна се и едва не изпусна ленените покривки, преметнати през ръката ѝ.

— Моля за извинение, господа. Тъкмо се канех да нареждам масите за вечеря.

— Дайте ни още минутка, моля — отвърна Лангтън. Когато момичето излезе, се обърна към Патерсън. — Нищо ли не знаеш за него?

— Ще ми се да знаех. Ненавиждам жестокостта, особено към старите и беззащитните. Арестът му ще успокои мнозина, да оставим настрана, че ще разкрие извършителя на поне три убийства, ако не и повече.

— Как така?

— Не може да се предвиди в кой момент точно даден човек ще умре — отвърна Патерсън. — Само Господ Бог знае деня и часа. Това обаче обърква плановете на Стъклен и затова за него се знае, че насилствено ускорява естествения ход на събитията.