Томас Бренън - Доктор Стъклен

Хвърли поглед към Макбрайд и се замисли дали да му сподели подозренията си. Реши да изчака, докато открие някое по-твърдо доказателство.

— Макбрайд, когато се върнем в управлението, попитайте дежурния сержант дали има новини за Дърам.

— Тъй вярно, сър.

Докато кабриолетът трополеше по Скотланд Роуд, Лангтън осъзна, че случаят с Кеплер е отвлякъл мислите му от смъртта на Сара. Раздвоен, инспекторът знаеше, че разследването трябва да е с приоритет, макар че само като се сетеше за Сара, сама и затворена в капан по волята на някакъв колекционер… Не, това не можеше да е вярно. Сега, на дневна светлина, в ледената реалност на задръстилите улиците каруци и трамваи и на сновящите във всички посоки пешеходци, мисълта за дѐлваджиите и за доʞтор Стъклен изглеждаше като лош сън.

Но подозрението не напусна Лангтън: Сара го чакаше да я освободи.

Редфърс ще знае. Той е бил неотлъчно до Сара до последния ѝ дъх. Никой не би тревожил Сара преди смъртта ѝ без негово знание, а Сара вярваше на Редфърс — човекът, който беше лекувал собствената ѝ майка, баща ѝ, сестрите ѝ.

Кабриолетът спря в двора на управлението, Лангтън изскочи, качи се бегом по стълбите и се отправи към общото помещение на детективите. Преди обаче да открие Форбс Патерсън, срещна главен инспектор Пърсел, който пък слизаше от горните етажи.

— А, Лангтън. Тъкмо вие ми трябвате.

— Моля да ме извините, сър. В момента имам малко работа…

Пърсел му препречи пътя.

— Сигурен съм, че може да почака. В кабинета ми, инспекторе.

Лангтън преглътна отговора си и последва Пърсел. Началникът отвори вратата към кабинета си и каза:

— Искам да ви представя майор Фелоус от Вътрешно министерство. Той е тясно ангажиран с въпроса за безопасността на Нейно величество.

До прозореца беше застанал висок, елегантно облечен мъж. Той се обърна и кимна на Лангтън, но не посегна да стисне ръката на инспектора.

— Бих предпочел да не споменавате задълженията ми толкова открито, Пърсел. Все пак трябва да спазваме известна конфиденциалност.

Изпод яката на началника плъзна червенина.

— В полицейско управление сме, майоре, не в кръчма.

— Въпреки това — майорът се отпусна в кожения стол на Пърсел и оправи ръкавелите си. — Главният инспектор ме осведоми, че начело на разследването сте вие, Лангтън. Ще ви бъда благодарен да ме информирате вкратце за постигнатия досега напредък.

Докато повтаряше основните факти по случая, Лангтън успя да прецени майор Фелоус. Посивелите коси и дълбоко потъналите очи сочеха, че майорът е около петдесетинагодишен, може би и повече, но като цяло правеше впечатление на проницателен и буден човек. Седеше изправен като свещ, за разлика от обичайно отпуснатата стойка на Пърсел. Не прекъсна Лангтън нито веднъж, докато слушаше случилото се досега.

Лангтън обаче не сподели всички подробности. По някаква неясна му причина не съобщи за открития от Макбрайд адрес, към който убитият и съквартирантът му са изпращали телеграми. Нито пък спомена — най-вече от страх да не стане смешен — възможната връзка на дѐлваджиите със случая. Когато завърши изложението си, замълча и зачака отговора на майора.

Фелоус кимна.

— Очевидно Кеплер и Дърам с лъжи са си уредили работа на Свода, като мотивът им най-вероятно е бил грабеж. По-късно по някаква причина, която все още не ни е известна, двамата се спречкват и Дърам убива Кеплер. Каквото и да са били замислили, планът им със сигурност е станал на пух и прах.

Пърсел високо въздъхна.

— Не вярвате, че става дума за заговор.

— Не и след като изслушах представените доказателства — отвърна майор Фелоус. — Повече прилича на откровено престъпление от алчност.

Лангтън не виждаше по каква логика майорът омаловажава случая по този начин. Погледна Пърсел и каза:

— Не ми се струва, че нещата са толкова откровено ясни, майоре.

— Нима, Лангтън? — майорът се вторачи в него. — Продължете тогава. Моля.

Пърсел, цял поаленял и свъсен, застана между двамата мъже.

— Вижте, Лангтън, майор Фелоус е един от най-опитните хора на служба при Нейно величество…

— Моля ви, началник. Бих желал да чуя инспектора.

Лангтън дори не погледна Пърсел.

— Майоре, ако мотивът е бил грабеж, какво всъщност са се надявали да откраднат Кеплер и Дърам?

— Без съмнение в администрацията на Свода се съхраняват значителни работни капитали.

— Достатъчно значителни, че да оправдаят многомесечна подготовка и подобен размах на измамата?