Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Редфърс?

Лангтън полека влезе в кабинета. От полуизгасналия огън идваше слаба топлина. Инспекторът надуши някакъв аромат, нещо химическо, подобно на горчиви бадеми и може би лек намек за бели цветя.

— Редфърс?

С още две крачки Лангтън се озова до бюрото. Ръцете на мъртвия лекар стискаха подлакътниците на стола така, както падащ от балкона човек стиска парапета — сухожилията му бяха изопнати като стоманените въжета на Свода.

Лангтън вдигна абажура на лампата и видя широко отморените очи на Редфърс с разширени зеници, вторачени право напред. Нещо метално проблесна: под брадичката на убития, точно над вратовръзката му, стърчеше отчупената дръжка на острието, което беше проболо гърлото му и го беше приковало за гърба на стола. От раната беше потекло незабележимо ручейче кръв.

Лангтън се поколеба за момент. Стори му се, че долавя как някъде в къщата проскърцват дъските на пода. Посегна към телефона на бюрото, после видя висящия отрязан канел. Обърна се към вратата, после пак към Редфърс. Беше завъртял леко лампата и сега тя осветяваше шията на мъртвия. От двете ѝ страни, точно под ушите на лекаря, личаха две малки квадратчета обгорена кожа.

Лангтън излезе на най-горното стъпало пред входната врата на къщата, вдигна полицейската свирка до устните си и свирна остро три пъти поред. Заповтаря зова си през минута, докато чу тичащите стъпки на полицаите от околните улици.

Спря минаващ кабриолет още преди първият задъхан полицай да стигне до къщата. Инспекторът бързаше, защото вече беше ясно, че някой е ликвидирал огняря Олсен и доктор Редфърс, само за да скрие важна информация.

И сега Лангтън си спомни за още един човек, свързан със Сара, човек, много по-беззащитен от двамата убити мъже: мисис Гриздейл.

Още преди кабриолетът да спре пред адреса на Хамлет Стрийт, инспекторът изскочи от него. Всички прозорци в дома на мисис Гриздейл светеха. Полицаят, който му отвори входната врата, зяпна за миг изненадано, после, при вида на служебната карта на инспектора, отстъпи встрани.

— Тялото е горе, сър.

Вземайки по три стъпала наведнъж, Лангтън изтича на втория етаж, ругаейки се, че е допуснал това да се случи.

Вратата на спалнята до стълбите зееше отворена. Вместо трупа на мисис Гриздейл инспекторът видя на пода до шезлонга мъж, проснат като кукла с прерязани конци. Беше облечен в груби скъсани вълнени панталони и тъмносиня куртка, носеше протрити ботуши, а при падането каскетът му се беше свлякъл от оплешивяващата глава и сега покриваше лицето му. На Лангтън му се прииска да го дръпне, за да види мъжа, но се спря, за да изчака пристигането на фотографите на доктор Фрай. По бледата кожа и ивицата коса на темето инспекторът веднага позна, че убитият не е Дърам.

Лявата ръка на мъжа беше притисната под тялото му, но дясната стискаше ръба на килима. Под шезлонга се беше изтърколил дълъг нож. Лангтън не видя острието да е изцапано, но изпод тялото продължаваше да блика кръв и да се разлива по скъпия килим. Инспекторът се опита да прецени как е умрял мъжът. Изправи се и застана очи в очи с мисис Гриздейл, подпряна на касата на вратата.

— Добре ли сте?

Жената кимна, сведе очи към тялото на пода, после отново погледна Лангтън.

— Беше самозащита.

— Знам.

— Разбил един от задните прозорци…

Лангтън понечи да я изведе от стаята, но спиритистката го стисна за ръката.

— Не позволявайте да я отведат.

— Кого?

— Мийра. Стори го, за да ме защити.

Лангтън проумя.

— Мийра е убила този човек?

— Чу ме да викам и дотича от стаята си. Не знаех, че има пистолет, но ако ме попитат сега, ще се закълна, че е мой, ще… — мисис Гриздейл скри лицето си с длани.

Като медиум, жената със сигурност беше много по-чувствителна от мнозина други. Лангтън се зачуди дали смъртта на нападателя е разстроила нещо повече от емоционалното ѝ равновесие. Дали не беше доловила някакъв… отвъден отглас? Някакво ехо? При тези мисли инспекторът разбра колко дълбоко всъщност е навлязъл в територията на суеверието и свръхестественото. Беше позволил приказките за паранормалното да повлияят на светогледа му. Това можеше да се окаже опасно.

Обвил с ръка раменете на мисис Грийздейл, инспекторът я отведе по-далеч от местопрестъплението. Вън видя Мийра, която се качваше по стълбите с поднос с порцеланови чашки и бутилка бренди. Момичето също го видя, спря се за миг, после продължи към собствената си стая. По пътя улови мисис Гриздейл, дръпна я от Лангтън и в стаята я настани на леглото си.