Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън си спомни посещението в Кристъл Палас, когато двамата със Сара се дивиха на най-новите изобретения и чудеса на инженерната мисъл, едно от които беше и самата палата, в която всички те бяха изложени. Някои от посетителите се бяха подигравали открито на демонстрациите, провеждани от служителите на компанията на Маркони, бяха ги наричали „улични фокусници“, че и с други, по-лоши имена.

— Наясно ли сте как работи изобретението на Маркони? — попита професорът.

— В известна степен. Една част от апарата излъчва някакъв тип съобщение, а друга част го приема.

Професорът кимна.

— Да, с две думи. Речта или телеграфската информация биват редуцирани до електрически импулси и след това излъчени от трансмитер. Приемащата станция използва така наречената антена, за да улови излъчените вълни, които след това отново превръща в телеграфично съобщение или реч. Това е, в общи линии, принципът на работа на радиоапарата.

Лангтън се зачуди откъде ли професорът е така добре осведомен по въпроса. Но професорът едва започваше. Нищо в поведението му не подсказваше умора. Всъщност, в очите му гореше напрегнат интерес.

— Бих могъл да навляза и в детайли — каза той — и да ви разкажа за формите на вълните, за честотите, за амплитудите и прочие, но това не е необходимо. Единственото, което към момента ви трябва да знаете, е, че определени хора са убедени, че тази технология може да бъде съотнесена към така наречения анимус, към най-съкровената същност на човешкото. Към самата душа.

Лангтън се приведе напред.

— Как? Как го правят?

— Вземат съд от стъкло или глина, какъвто и да е материал, който не провежда електричество, и го поставят близо до субекта. После през капака на съда се прокарва антена, която да провежда отрицателен електрически заряд. Субектът се свързва към източник на положителен заряд.

Лангтън си спомни човека без лице.

— И той оставя изгорените следи на тила на жертвата.

— Точно така.

— Не разбирам…

— Гледайте — професорът се пресегна през масата и придърпа електрическата лампа към себе си. Изключи я, така че сега единствено огънят в камината осветяваше стаята и багреше дясната страна на лицето на лекаря в алено. — Представете си, че тази лампа е умиращият субект. Краят му наближава. Душата е светлината, затворена в него, задържана вътре само от гаснещата външна черупка, която скоро ще се пропука окончателно.

Лангтън гледаше, хипнотизиран от думите, а някъде дълбоко в него се надигна писък. Сара беше преминала през това. Сара беше угаснала, а той беше стоял отстрани и беше гледал, както гледаше сега.

— Краят настъпва — каза професорът. — Душата се освобождава.

Електрическата светлина заслепи Лангтън и обля стаята.

— Виждате ли как светлината се озовава едновременно във всеки ъгъл, как пътува във всички посоки. Експериментаторите трябва да я насочат към определена точка — професорът премести абажура така, че от светлината на лампата остана да се вижда само един тесен лъч. Лъчът докосна гарафата с виното и накара кларета да засвети в плътно червено.

— Вълната, която душата на субекта представлява, е заредена положително и гравитира към отрицателно заредената антена в предварително подготвения съд. Така, твърдят експериментаторите, те са открили начин, по който да уловят самата същност на умиращия субект. Да я уловят и да я задържат жива.

Лангтън се преви одве, борейки се да си поеме въздух. Професорът на секундата включи лампата и коленичи до него.

— Какво ви стана, човече?

— Жена ми… Сара… — промълви Лангтън с треперещ глас.

— Господи, простете ми — професорът сведе глава. — Простете ми това евтино представление. Нямах представа.

Лангтън сграбчи чашата с кларета и я изпи на един дъх. Виното парна гърлото му и му помогна да задиша по-спокойно.

— Нямаше как да знаете, професоре.

— И въпреки това — професорът се надигна и залитна леко. — Може би сестрата е права: имам нужда от сън.

— Преди да ме оставите, моля ви, кажете ми още нещо.

— Разбира се.

— Те съществуват ли? Дѐлваджиите. Или са само измислица?

Професорът седна на мястото си и си наля още вино.

— Като хирург и учен би трябвало да ви кажа, че са измислица, при това лоша измислица. Но ако го сторя, ще ви излъжа. Виждал съм апарата, който ви описах, в действие. Преди много години за кратко асистирах на професор Клаустус във Франкфурт. В известен период от време той експериментираше с умиращи пациенти.