Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън погледна сестрата и видя как тя вдигна очи към тавана и поклати глава. Явно двамата с професора работеха заедно отдавна — връзката помежду им беше несъмнена, приличаха на малко раздразнителна, но любяща женена двойка. Съжаление, граничещо с ревност, жилна инспектора.

Няколко крачки ги отведоха в студена стая, точно до операционните. Професорът включи електрическите крушки, светлината обля помещението. Мъжът без лице лежеше на дълга поцинкована маса с подвити нагоре високи ръбове и прикрепени отдолу тръби, водещи до канал на пода.

От инструментите, подредени в шкафове край стените, професорът взе тънък скалпел от хирургическа стомана и пристъпи към тялото:

— Вашият доктор Фрай е бил изключително точен в диагнозата си: имаме мъж на средна възраст с увреден черен дроб, на крачка от смъртоносния стадий на цирозата. Бял, но очевидно прекарал голяма част от живота си на открито, под слънчеви лъчи. Бур, съдим по татуировките.

— Наемниците от Оранжевата свободна държава — вметна сестра Райт.

Лангтън я зяпна. Без дори да мигне, тя го загледа в отговор, но не обясни откъде е така информирана.

Професорът продължи:

— Причина за смъртта е отравяне, отровата представлява смес от хиосцин и някакъв опиат. Бавнодействаща. Отначало е настъпила парализа, последвана от постепенна загуба на съзнание, а след това — задушаване.

— Значи човекът е бил в съзнание, но не е можел да помръдне? — поясни Лангтън.

— По мое мнение, да. За кратко.

Ужасна картина се мерна в съзнанието на инспектора.

— Смятате ли… Дали е бил в съзнание, когато са му причинили това?

Професорът сведе поглед към одраното лице.

— Възможно е. Освен лудост, не виждам друг мотив за подобно дело, но то е напълно възможно.

Лангтън поклати глава. С що за хора си имаха работа?

— Това е най-интригуващата част от случая — с острието на дългия скалпел професорът посочи тъмните квадратни белези на тила на мъртвеца. — Явно изгаряния. Нисковолтови електрически изгаряния, ако не греша.

— Защо им е притрябвало да го изтезават още?

Професорът се поколеба, после отвърна:

— Не мисля, че това са белези от мъчения. Не мога да съм сигурен, но… Инспекторе, някога чували ли сте за дѐлваджиите?

Лангтън все още не можеше да повярва на думите на професора. Дори сега, седнал в трапезарията на разкошната къща на Чивърс на Ъпър Парлъмънт Стрийт, той отказваше да приеме съвпадението. Защото това беше единственото обяснение на факта, че за един ден беше чул два пъти за апокрифните крадци на душѝ — странно съвпадение и нищо повече. Невъзможно беше да съществува връзка между Сара и убийството.

Инспекторът хвърли поглед към богато украсения часовник на полицата над камината: три без десет през нощта. Беше пуснал Макбрайд да се прибира, сестра Райт беше останала в Лечебницата. В момента за Лангтън светът се беше свил до луксозната, издържана в еклектичен стил трапезария на професора. Египетски фрески надничаха от сенките, позлатени орнаменти отразяваха светлината на огъня.

Въпреки че тръпнеше от нетърпение да задава въпроси, Лангтън изчака първо професорът да довърши сандвича си и да налее по чаша кларет и на двама им. Най-сетне Чивърс се облегна назад и отмести чинията.

— Отлично говеждо. Бил съм по-гладен, отколкото си мислех. Работата по случаите днес така ме увлече, че съм забравил всичко друго. Без съмнение при вашата професия често се случва същото.

— Така е — отвърна Лангтън, едва потискайки нетърпението си.

— Суеверен ли сте, инспекторе?

Прогонвайки спомена за мисис Гриздейл, Лангтън каза:

— По принцип не.

— Нито пък аз — професорът сръбна от кларета и отпусна глава на облегалката на стола. — Живял съм дълго и навярно в момента съзнанието ми е открито за повече неща, отколкото беше в младите ми години. С времето изгубих голяма част от вродения си цинизъм.

Лангтън чакаше. Часовникът тиктакаше.

Професорът продължи:

— За пръв път чух за дѐлваджиите преди около тридесет години. Спомняте ли си работата на Тѐсла, Маркони и Херц в полето на радиокомуникациите?

— Днес корабите, с които пътуваме, използват откритията им.

— Именно. По онова време малко се знаеше за електромагнитните полета. Едисън, американецът, поддържаше своите дръзки твърдения, Фарадей демонстрира някои обещаващи експерименти, но много хора тогава погрешно приеха научните им постижения за магия или фокуси. Някои все още мислят така.