Томас Бренън - Доктор Стъклен

След разговора с професора беше взел решение: да намери начин да провери в подробности последните мигове от живота на Сара. Сам той беше пристигнал в Лечебницата твърде късно, но доктор Редфърс, техният семеен лекар, беше придружил Сара от дома им до спешното отделение. Елси се беше обадила на него за помощ, защото сложен случай беше задържал Лангтън в управлението.

В момента той дори не можеше да си спомни подробностите около този случай или пък просто не желаеше да мисли за онази нощ.

Не желаеше, но знаеше, че се налага. Пристъпи до бюрото си и драсна бележка до доктор Редфърс. Не молба, а уведомление: щеше да го посети тази вечер.

Долу Лангтън завари огъня стъкнат и масата — сервирана за закуска. Елси изтича да му поднесе кафето със свенлива усмивка.

— Добро утро, сър. Мъглата се е вдигнала. По-късно може дори да видим слънцето.

Все още сънен, Лангтън остави прислужничката да се суети около него като майка квачка. Едва след втората чаша силно кафе успя да продума:

— Елси, бих искал да те попитам нещо.

Момичето остави на масата чинията с препечени филийки и отпусна ръце отпред на престилката си.

— Сър?

— Някога чувала ли си за дѐлваджиите?

Доброто настроение изчезна от лицето на прислужничката.

— Чувала съм, сър.

— Разкажи ми, моля те.

Ръцете на момичето се сковаха.

— Когато най-малкото детенце на леля ми си отиваше, сър, съвсем на края при леля дойде един мъж. Хубаво облечен, да, и говорът му един такъв, отдалече, ама леля го изгони и заплаши, че ще викне пастора и фантетата… Прощавайте, сър. На десет годинки бях тогава, сър, ама веднага разбрах, че на оня не му е чиста работата. Мислех, че е от възкресителите и иска да докопа тялото. След като мъжът си отиде, леля ми разправи за дѐлваджиите, разправи ми как чакат като пиявици и отмъкват душата на човека. Чувала съм същото и от други места. Доколкото ми е по силите, сър, никога няма да позволя тия да ме доближат.

Лангтън сведе поглед към масата.

— Благодаря ти, че ми разправи всичко това, Елси.

Прислужничката понечи да каже още нещо, после просто направи реверанс и излезе от стаята.

Останал сам, инспекторът се зачуди какво ли беше очаквал да чуе от Елси. Може би отговор, продиктуван от практичния разум на едно здраво стъпило на земята момиче. Навярно му се беше искало тя да се засмее на въпроса му и да му каже, че дѐлваджиите са само фантасмагория, с която плашат децата в креватчетата им. Но Елси беше потвърдила думите на мисис Гриздейл и професора.

Горе в стаята си Лангтън се изми и облече, но съзнанието му все така отказваше да приеме, че дѐлваджиите наистина съществуват. Каза си, че му е необходима още информация. А и добре знаеше точно откъде да си я набави.

Тъкмо се дообличаше, когато на входната врата се звънна. Инспекторът се провикна към антрето:

— Макбрайд ли е?

— Да, сър — отвърна му Елси.

Когато Лангтън излезе в антрето, момичето и сержантът рязко се дръпнаха един от друг. Макбрайд, цял червен, каза, въртейки смутено бомбето си в ръце:

— Кабриолетът ни чака, сър.

Лангтън скри усмивката си, като се обърна да си вземе палтото от закачалката.

— Тази вечер ще се прибера много късно, Елси.

После, вече на прага, се обърна и подаде на момичето пощенски плик.

— Моля те, погрижи се това да стигне до доктор Редфърс.

— Още сега ще пратя някое момче да го занесе, сър.

Вън Лангтън плъзна поглед надолу по стръмната улица към ширналия се град, мерна сребърната лента на сивата река. Тук-таме по покривите още имаше сняг, но мъглата наистина се беше вдигнала. Трансатлантическият свод се издигаше високо, колосален и смътно нереален, под него дори подредените край доковете стоманени корпуси на пътническите и товарните кораби изглеждаха като джуджета.

Полицаят кочияш на капрата докосна ръба на шапката си с бича.

— Към управлението ли, сър?

— Карай първо към Пиър Хед.

Докато се качваха в кабриолета, Лангтън попита сержанта:

— Форбс Патерсън върна ли се вече на служба?

— Вчера видях инспектор Патерсън в лавката, сър.

Форбс Патерсън беше началник на отдела за разследване на измами: финансови пирамиди, лъжливи адвокати, мамещи с вести за главозамайващи наследства, търговци, продаващи фалшиви или крадени произведения на изкуството — от последните се бяха навъдили безброй, особено с най-модерната мания по всичко египетско. В ресора на Патерсън влизаше и задълбочаващият се проблем с мнимите ясновидци, гадатели, врачки, гледачки на таро и медиуми. Ако имаше в управлението полицай, който да е наясно с дѐлваджиите, то това беше Форбс Патерсън.