Томас Бренън - Доктор Стъклен

Още няколко къса зидария паднаха във водата отдолу, пътната платформа се полюля още известно време по инерция. Но Сводът оцеля. Тишината, която настъпи след вибрациите, беше оглушителна.

Навсякъде край Лангтън хората се надигаха от земята и се обръщаха към Свода. Отдалече долетяха звънците на пожарните коли и линейките. От близките трибуни за публиката, сега килнати настрани като пияни, се носеха плач и ругатни. Хората се изправяха с усилие на крака, изтърсваха тухления прах и боклуците от дрехите си. Дори подплашените коне се бяха укротили.

Лангтън посегна и нежно затвори клепачите над пустите очи на сестра Райт. Скръсти ръцете ѝ на корема и посегна да покрие лицето ѝ. Когато обаче пусна лявата ѝ длан, нещо метално звънна на плочника. Ключ. Лангтън безмълвно го прибра в джоба си и придърпа куртката си върху безизразното, спокойно лице на младата жена.

Лангтън се измъкна от Пиър Хед и от въпросите на майор Фелоус чак към шест часа сутринта на следващия ден. Изтощен, облечен във взети назаем дрехи, които не му ставаха, инспекторът махна на кабриолет и поръча на кочияша да кара надолу по Док Роуд. Хвърли един последен поглед назад, към пъплещите по Свода хора. Газовите фенери огряваха лицата на инженерите, изкопчиите, електротехниците и ордите от чиновници от Компанията. Хенри Марк Брунел се беше заклел, че Сводът ще бъде отворен до седмици. Хилядите хора, които чакаха да емигрират, му бяха повярвали.

Лангтън се отпусна назад на износената седалка на кабриолета. Всеки мускул го болеше; всяка фибра от тялото му плачеше за отдих, но инспекторът знаеше, че има още много работа за вършене. Макбрайд все още го чакаше в Лечебницата с Елси, бдяща до леглото му. Фелоус и Пърсел бяха настояли остро за пълен доклад, въпреки че Лангтън се съмняваше, че началникът му щеше да се зарадва от онова, което му предстоеше да прочете. Все още трябваше официално да закрие случая с Кеплер и изчезналия — вероятно мъртъв — Дърам. А и самата кралица Виктория беше настояла да се срещне с Лангтън, за да му благодари лично.

Всичко това щеше да почака.

При вика на инспектора кабриолетът спря пред входа на Гладстоун Док. Лангтън слезе по пустите стъпала до самия док и закрачи сред високите стени на тъмните складове. Чуваше как Мърси се плиска о дървените колове и каменните вълноломи под краката му. Колко мек и приятен беше този звук сега. Колко измамен.

Складът на сестра Райт изникна от дясната му страна. Инспекторът завари тежката дървена врата леко открехната. Вътре беше тъмно и очевидно напълно пусто. Лангтън щракна електрическия фенер, който беше взел назаем от камиона на Джордж Сапьора. Белият лъч освети прашен, празен коридор и по-тъмните очертания на отворени врати по дължината му. В първата стая Лангтън намери празни походни легла и преобърнати столове. Мозайка от пъстри карти за игра се беше посипала от масата на пода.

Навътре в сградата Лангтън откри странната дневна, в която го беше довела сестрата — стаята беше тиха и студена. В камината нямаше и едно живо въгленче. Само тиктакането на стенния часовник нарушаваше тишината. Лъчът на фенера се плъзна по лакираното дърво, по копринената дамаска, по блестящата гарафа за вино. Стаята очакваше стопанката си, която никога нямаше да се завърне.

Лангтън се изправи пред вратата на помещението с рафтовете и няколко пъти пое дълбоко дъх. Извади ключа, който беше взел от стиснатите пръсти на сестра Райт и го превъртя в ключалката. Масивната врата се отвори безшумно. Лангтън напипа ключа на електричеството и го щракна.

Покритите с мрежа крушки окъпаха помещението в светлина. Редици и редици празни рафтове. Всички делви, които сестра Райт беше придобила, купила или „спасила“ от другите банди, бяха изчезнали, бяха отишли да захранят машината, погребана дълбоко в тунелите под Свода. Всички, освен една.

Делвата на Сара стоеше в средата на помещението, оставена самотна върху поцинкованата маса. Медната тел на пръстена на гърловината и запечаталият капака зелен восък проблясваха. Мъничка на фона на гигантската зала, делвата изглеждаше загубена и не на място. Сама. Уязвима. Лангтън заобиколи масата и прокара длан по студената метална повърхност. После посегна и вдигна делвата с две ръце. Трепет на близост пробяга по тялото му и очите му се напълниха със сълзи.

Подобно на свещеник, понесъл бокал с причастие, Лангтън изнесе делвата с душата на съпругата си вън от склада и пое с нея по ръба на кея, точно над водата. После полека остави делвата на каменните плочи и коленичи до нея. Счупи зеления восък с джобното си ножче и го изчопли, докато оголи лъскавия меден проводник отдолу. Пусна восъчния печат на земята и се спря колебливо. Дали сестра Райт беше сдържала думата си? Дали и след смъртта си в тунелите беше подсигурила възнесението на Сара?