Томас Бренън - Доктор Стъклен

Лангтън се замисли дали предавателят, който му беше дал Фелоус, е достатъчно тежък, че да разбие стъклото. Напипа четвъртитата му форма в джоба на куртката си. И си спомни обяснението на майора: еднаква честота .

— Отлична работа, Матю — продума сестра Райт, загледана във водовъртежа. — При уловената обща енергия на всички тези клети пленени жертви, мембраната на резонатора ще започне да трепти с точната честота и ще я предаде нагоре през понтона по дължината на целия Свод. Всяка тухла, всяка греда и всеки кабел ще повторят трептенето и ще го усилят. Сводът няма да има друг избор, освен да се подчини на законите на физиката, постановени от самия Господ Бог. Египетските облицовки на професора ще попречат на всяка външна интерференция. Вярната вълна — кристално чиста… Скоро Сводът ще се разпадне на парчета. Заклех се, че ще пусна на свобода всяка една от пленените душѝ, но преди това те трябва да изпълнят една последна задача — сестра Райт се приведе по-близо до стъклото, но без да го докосва. Устните ѝ се движеха, но на звука от думите ѝ му беше необходимо повече време, за да стигне до слуха на Лангтън. — Скоро. Ще получите отмъщението си, а и свободата си. И ще спасите мнозина други.

Борейки се с лепкавия въздух, Лангтън пристъпи напред, грабна дъската и я вдигна над главата си. Но преди да я стовари върху стъкленото сърце на машината, усети как някой я изтръгва от хватката му. Обърна се и видя бледи ръце да изникват от сенките. Бледи ръце, грамадни като лопати. А после и лице, лице без цвят, без емоции.

— Прости ми, Матю — каза сестра Райт. — Джейк.

Мичман Джейк строши дъската като кибритена клечка и захвърли парчетата в мрака. Лангтън се гмурна под посягащата мечешка прегръдка, но Джейк го улови за яка̀та и го дръпна назад. Вдигна го от пода и го загледа с безстрастните си очи. Вдигна десния си юмрук и замахна, сякаш умишлено бавно.

Лангтън сипеше удари по лицето и гърдите на гиганта, но напразно. Яка̀та се впиваше в гърлото му и го лишаваше от въздух. Дори и докато риташе, удряше и се мяташе, Лангтън не можеше да откъсне очи от юмрука на Джейк, отдръпващ се, но могъщ като локомотивно бутало.

Лангтън се съсредоточи върху последната си мисъл. Сара.

Юмрукът на Джейк стигна най-далечната възможна точка на замаха. Лангтън вдигна ръце в отчаян опит да се предпази от титаничния удар, но изведнъж видя как лицето на Джейк все пак се промени и на него се изписа изненада. Очите на моряка се отвориха широко, ченето му увисна. После, без да изпуска инспектора от стиснатата си лява ръка, Джейк рухна напред върху него.

Лангтън се опита да изпълзи, но тежестта на мъртвия го приковаваше към пода. Докато дращеше отчаяно по злокобните пръсти, стиснали яката му, инспекторът видя, че от тила на Джейк стърчи нож, забит до дръжката. От сенките излезе още един мъж. Дърам.

Последните два дни му се бяха отразили много зле. От изпокъсаните му дрехи капеше кал и зловонна вода, мръсното му лице беше нашарено с кървави драскотини. Той докуцука до тялото на Джейк, хвана ножа си и го измъкна. Не обърна никакво внимание на Лангтън и тръгна към сестра Райт.

— Машината! — викна инспекторът, борейки се да се измъкне. — За Бога, Дърам! Машината!

Агентът на Фелоус не се обърна, нито пък изобщо показа да го е чул. Той куцаше напред през гъстия въздух, отпуснал ножа до дясното си бедро. Не откъсваше очи от сестрата, а лявата му ръка измъкна нещо от джоба.

— Оставила си до възглавницата ми малък спомен. Дойдох да ти върна любезността.

Сестра Райт заотстъпва от Дърам, но все така препречваше пътя на мъжете до машината.

— Истински брат бур, както виждам.

Лангтън се дръпна назад като видя какво държеше Дърам в протегнатата си ръка — нещо кожено, мургаво, хирургически одрано от Кеплер само преди дни.

— Трябваше да се вслушаш в предупреждението ми — отвърна сестра Райт, като продължаваше да отстъпва. След това премести поглед от Дърам към Лангтън и после — към машината, обърна се и побягна по коридора, водещ към шахтата, издигаща се нагоре до понтона. Дърам забърза след нея, от усилието куцането му се превърна в почти комично подскачане. Нищо комично обаче нямаше в израза на лицето му, нито в ножа, който стискаше в ръка.

Беглец и преследвач изчезнаха в коридора, а Лангтън най-сетне се изскубна от хватката на Джейк. Изправи се със залитане, гълтайки жадно гъстия въздух и вдигна от пода друго парче дърво. Земята се разтърси под нозете му като палуба на презокеански лайнер. Жуженето в главата му се усили до степен, заплашваща да убие всяка мисъл. Преди това да стане, Лангтън замахна и стовари дървото с един див удар.