Томас Бренън - Доктор Стъклен

Времето сякаш забави ход. Инспекторът усещаше треските, забиващи се в дланите му. Видя как нащърбеният ръб на дървото се забива в стъклото. Паяжина от пукнатини плъзна по съда като скреж по дървесна кора. После съдът избухна.

Експлозията захвърли Лангтън към стената на каверната. Болката го прониза. Той падна на пода и се сви на топка, докато звуковите вълни се стелеха над главата му. Вцепенен и натъртен, той зачака писъците и смехът, и откъслечните думи да заглъхнат. Едва когато околните коридори и кухини ги погълнаха, инспекторът бавно стана на крака.

Земята все още трепереше. Жуженето в черепа му беше поотслабнало, но не изчезваше. Лангтън докосна отново кабела, водещ до странния апарат в понтона и почувства енергията, която все така течеше по него. Машината продължаваше да работи.

Лангтън беше действал твърде късно. Душите в стъкления лабиринт сигурно вече бяха отдали енергията си. Под светлината на захвърления от сестра Райт фенер, инспекторът видя тухлен прах да се сипе от тавана на каверната. Щом ефектът на разрушителния резонанс се усещаше толкова дълбоко под земята, какъв ли щеше да е ефектът му върху Свода горе?

Лангтън грабна фенера и хукна по коридора. Опита се да си спомни пътя до Кромуеловите шлюзове, който Джордж Сапьора му беше показал, но всички тунели му изглеждаха еднакви, всеки завой — същият като предишния. Паниката, подсилена от ритмичните трептения на машината, събуди някаква дълбоко скрита част от личността на Лангтън, нещо атавистично и примитивно. То го накара да поиска да избяга, да избяга възможно най-бързо и възможно най-далеч. Инспекторът се опълчи на ужаса и се съсредоточи върху това да си припомни тунелите.

Ето, овалният тунел с дълбоката до глезените кална вода. В дъното му — дебелата дървена врата с металния рул до нея.

Лангтън доджапа до дъното на тунела и сложи фенера на един ръб на стената. Сграбчи железния рул с две ръце, пое дълбоко въздух и завъртя. Рулят не помръдна. Инспекторът опита отново. Механизмът пак му се опря. Лангтън се хвърли срещу вратата на шлюза, заудря я, зарита я, закрещя, сипейки псувни. Тя остана непоклатима.

И тогава инспекторът видя металния щифт, който блокираше колелото на руля. Изрита ръждясалото парче метал вън от дупката му и пак опита руля. Този път го помести. Скърцайки и пищейки с неохота, рулят направи четвърт оборот, после половин. Зъбците му захванаха и вратата на шлюза се повдигна около сантиметър.

Лангтън увисна на руля с цялата си тежест. Чувстваше вибрациите на атрактора навсякъде около себе си — в руля, във вратата, в пода. Помисли за енергията на всички тези събрани заедно душѝ, настроени да трептят с една нота, която ще резонира по целия Свод. Помисли и натисна още по-силно.

Нещо изпука и задра вътре в механизма. Рулят рязко се завъртя в ръцете на инспектора и го запрати на земята. Вратата на шлюза се стрелна нагоре по водачите си и остана широко отворена.

На ръце и колене, Лангтън вдигна очи към отворения шлюз и видя само черна тиня. Трупана векове, сега тя приличаше на камък. Твърда и непробиваема.

Лангтън отпусна глава и остави вибрациите на машината да преминат през него. Не можеше да стори нищо повече. Нищо.

— Матю…

Инспекторът вдигна глава и видя сестра Райт, облегната на стената на коридора. Бавно газеше през плитката вада на пода, притиснала лявата страна на тялото си с ръка. На отслабващата светлина на фенера лицето ѝ лъщеше мазно и бледо. Младата жена залитна и усмивката на лицето ѝ се изкриви в гримаса от болка.

Лангтън скочи и я улови, преди да падне. Видя, че лявата ѝ ръка се отдели от роклята и под нея се откри голямо кърваво петно.

— О, Господи. Съжалявам.

— Заслужих си го — промълви сестра Райт, а думите ѝ едва се чуваха през пулсациите на машината. — Убих партньора му… Въпреки че… Въпреки че аз…

Лангтън притисна сестра Райт до гърдите си, докато пристъпът на влажна кашлица я отпусна. После я вдигна на ръце, грабна и фенера и се повлече обратно към изхода на шахтата, извеждащ на Пиър Хед.

— Остави ме тук, Матю…

— Пазете си силите.

Сестра Райт го погледна в очите.

— Моля те… Остави ме тук, с другите.

Лангтън прекрачи мъртвото тяло на Джейк в помещението с машината и влезе в каверната с делвите. Тук те, макар и все така свързани помежду си с кабели, вече не бяха нищо повече от глинени съдове. Грънци, изпразнени от всяко съдържание. Лангтън им хвърли разсеян поглед, докато носеше сестра Райт над тях. Беше се съсредоточил върху задачата да си спомни пътя, по който Джордж Сапьора го беше довел тук.