Томас Бренън - Доктор Стъклен

Постепенно движенията му станаха рутинни. Първо запъваше левия си крак, после — десния, избутваше се десетина сантиметра, плъзгайки гръб по стената, после се подпираше и спираше преди следващия ход. После повтаряше всичко отначало. После пак. Скоро мускулите на бедрата му направо горяха. Грубите прорези в стените се впиваха в гръбнака му. Лангтън беше съсредоточил цялото си внимание в гладкия кабел, усукан нагоре по стената, като някаква лъскава черна змия, която се катереше едновременно с него.

Ляв крак, десен крак, избутване, приплъзване. Колко ли дълга беше шахтата? Сигурно се катереше вече час. Електрическият фенер все още светеше ярко. Ляв, десен, избутване, приплъзване, дрезгавият му дъх отекваше в тръбата.

А после левият му крак стъпи на оронен ръб: парче тухла се откърти под него. Лангтън започна да пада, извъртя се наляво, като при това удари глава в стената и бяла болка прониза черепа му. Дланите му се изподраха по стените, търсейки отчаяно къде да се заловят върху влажния камък. Подобно на кофа в кладенец, инспекторът полетя стремглаво надолу.

Спаси го кабелът. Дясната му ръка стисна хлабавата примка, образувала се на едно отпуснато място, където кабелът стърчеше свободно в тръбата. Лангтън увисна, напълно изтощен, малко остана да си извади рамото. Фенерът увисна на късата си щипка и се замята, карайки разкривени сенки да пълзят нагоре по стените. Далече под себе си Лангтън дочу тупване и малко по-късно — плясък. Стисна кабела и с лявата си ръка и продължи да виси, борейки се за въздух. После, съвсем бавно, усука тялото си и запъна крака о стените на шахтата. Все така здраво стискаше кабела.

Колко ли надолу беше пропаднал? Колко ли ценно време беше изгубил? Погледна под себе си, но не видя нищо, освен пълен мрак. Същият мрак цареше и над главата му.

Когато бавно и внимателно отново започна да се изкачва, инспекторът изведнъж беше обзет от убеждението, че сънува. Шахтата, жалката светлинка на фенера, мракът и миризмите: всичко това е плод на въображението му. Скоро ще се събуди в собственото си легло. Но изтощението беше истинско, болката беше истинска. Кървящите кокалчета на ръцете, пулсиращото му ляво слепоочие, челюстта и пламналите мускули. Всичко това доказваше, че случващото се не е сън. После инспекторът погледна нагоре и зърна отразена светлинка. Отначало беше само точица, която постепенно нарасна и се превърна в метален капак, затворил шахтата над главата му. Една мисъл го парализира за миг: ами ако Компанията беше затворила шахтата?

Ляв крак, десен крак, избутване и приплъзване. Още малко. Още малко.

Шахтата не беше преградена с решетка. Над главата на Лангтън имаше само кръгъл, изпъкнал навън метален капак с рул в центъра, отново подобен на онези, които се монтираха по подводниците. Лангтън усещаше миризмата на греста в прясно смазания механизъм. Черният кабел се издигаше отдолу по стената и изчезваше в наскоро пробита в зидарията около капака дупка. Лангтън цял се стегна, завърта руля, бутна силно и отвори капака.

Горе го чакаше малка стая, чиста, с изключение на обърнатите по гръб мумифицирани трупове на куп хлебарки. Пресен тухлен прах заобикаляше дупката в зидарията на шахтата, през която излизаше кабелът, а още такъв прах, фин и червен, показваше накъде същият този кабел продължава и преминава през зидарията, заобиколила поредната масивна херметическа стоманена врата на отсрещната стена. Лангтън се набра на ръба на капака и се измъкна от шахтата, отиде до вратата и надникна през малкия отвор, оставен в нея и покрит с дебел кварц. Отвъд вратата имаше само мрак. Лангтън вдигна високо фенера на Джордж към една от стените с редица електрически ключове. Щракна ги всичките до един.

Покритите с мрежа електрически крушки светнаха и го заслепиха. Видя, че малката стая, в която се намираше, е нещо като сервизно помещение, иззидано от тухли, подобно на камера за декомпенсация до херметическата врата. През покритата с кварцово стъкло шпионка все пак влизаше малко светлина и когато Лангтън надникна отново през нея и се вгледа както трябва, видя вътрешността на понтона, върху който беше стъпила първата кула на Свода.

Красиво и съвършено като кораб на катедрала, иззидано от редуващи се ивици червени и жълти тухли, шестоъгълното ядро на понтона се издигаше от самото дъно на Мърси и чезнеше някъде далеч над извития нагоре врат на Лангтън. Широчината на понтона беше около двадесет метра, зидарията беше кръстосана със стоманени напречни греди, широки по тридесетина сантиметра и боядисани с червена оловна боя. Инспекторът се зачуди колцина ли живи хора са виждали това завършено чудо на викторианското инженерство, създадено — подобно на невидимите от земята статуи по стрехите на средновековните катедрали — само за Божиите очи.