Рик Янси - Безкрайното море

Сграбчвам другия край на пръта, докато той описва дъга към мен. Хващам го първо с дясната ръка, след това с лявата, на ширината на раменете и го насочвам към гърлото й, като разтварям крака, за да постигна равновесието и силата, нужни ми, за да смачкам трахеята й.

Лицата ни са на разстояние няколко сантиметра едно от друго. Достатъчно близо съм, за да усетя мириса на цианид, разнасящ се от полуотворените й устни.

Ръцете й са от двете страни на моите и тя натиска назад, докато аз бутам напред. Подът е хлъзгав. Аз съм боса, тя не е — ще изгубя предимството си, преди да припадне. Трябва да я поваля бързо. Плъзвам крака си от вътрешната страна на глезена й и я изритвам. Идеално. Тя пада на пода и аз я последвам.

Приземява се по гръб. Аз се стоварвам върху стомаха й. Заклещвам с коленете си ребрата й и забивам със сила пръта в гърлото й.

В този момент вратата зад нас се отваря и вътре с тежка стъпка и изваден пистолет влиза редник Слона, който крещи несвързано. Минали са три минути и светлината в очите на Клер гасне, но не всичко е свършило и аз знам, че трябва да поема риска. Рисковете никога не са ми харесвали, но просто съм се научила да ги приемам. Има неща, които можеш да избереш и други, които не можеш — както войника с разпятието на Съливан, Малката и когато се върнахме за Зомби и Фъстъка, защото ако не се бяхме върнали, това щеше да означава, че вече няма нищо ценно — нито животът, нито времето или обещанията.

А аз имам да спазя едно обещание.

Пистолетът на Слона — Дванадесетата система се съсредоточава върху него и хилядите микроскопични дроиди се захващат с подобряването на работата на мускулите, сухожилията и нервите на ръцете, очите и мозъка ми, за да неутрализират заплахата. За частица от секундата целта е идентифицирана, информацията обработена и методът определен.

Слона дори не успява да си каже молитвата. Атаката е по-бърза, отколкото необходимото време на неговия неподобрен мозък да обработи информацията. Съмнявам се, че дори е успял да види как прътът от завесата със свистене се насочва към ръката му. Оръжието отлита в другия край на стаята. Новобранецът се хвърля в едната посока — към оръжието, а аз в другата — към тоалетната.

Капакът на казанчето е от здрава керамика. И е тежък. Бих могла да го убия. Не го правя, но го удрям по тила с достатъчна сила, за да остане дълго време в безсъзнание.

Слона се строполява. Клер се надига. Запращам капака към главата й. Тя вдига ръка, за да се предпази. Подобреният ми слух долавя как костта й се счупва при удара. Сребристото устройство в ръката й изтраква на пода. Тя се хвърля към него, докато аз се приближавам. Стоварвам единия си крак върху протегнатата й ръка, а с другия изритвам устройството в другия край на стаята.

Свърши се.

И тя го знае. Погледът й се плъзва по дулото на пистолета, насочен към лицето й. Тя отмества очи от малкия отвор, от който наднича нищото и след това ме поглежда в очите. Погледът й отново е мил, а гласът тих. Кучката му с кучка.

— Марика…

Не. Марика беше бавна, слаба, сантиментална и не особено интелигентна. Марика беше малко момиче, което стискаше едни пръсти, изцапани с цветовете на дъгата, безпомощно наблюдаваше как времето изтича и се олюляваше на самия ръб над бездънна пропаст, след като стените на нейната крепост бяха срутени от обещания, които никога нямаше да може да спази. Но аз ще спазя последното обещание, което тя даде на Клер — звярът, който я съблече гола и я покръсти в студената вода, все още шуртяща от счупения душ. Ще спазя обещанието на Марика. Марика е мъртва и аз ще спазя обещанието й.

— Името ми е Катализатор.

Дръпвам спусъка.

Слона трябва да има в себе си нож — стандартно изпълнение за всички новобранци. Коленича до изпадналото му в безсъзнание тяло, изваждам ножа от канията и внимателно изрязвам чипа, имплантиран близо до гръбначния стълб, в основата на черепа му. Пъхвам го между бузата и венеца си.

Сега моят. Не усещам болка, когато го изрязвам и от разреза изтича съвсем малко кръв. Ботовете притъпяват усещанията и поправят щетите. Ето защо Клер не умря, когато забих тръбата в нея и ето защо след обилното кръвотечение в началото, кървенето й бързо беше спряло.

Това е и причината след шест седмици, прекарани по гръб, почти без да се храня, след интензивната физическа активност дори да не се задъхам.

Вкарвам миниатюрния чип от врата ми във врата на Слона. Проследи ме сега, командир Задник.