Рик Янси - Безкрайното море

Когато се прибра у дома, входната врата беше открехната. Той помнеше, че я беше затворил след себе си, затова разбра, че нещо не е наред. Изтича вътре. Повика бебето. Влизаше от стая в стая. Погледна под леглата, в килерите и в колите, които стояха студени и безполезни в гаража. Майка му го повика в стаята си. Попита го къде е бил и му каза, че бебето непрекъснато плачело за него. Той попита майка си къде е бебето, а тя сопнато го попита не го ли чува.

Но той не чуваше нищо.

Излезе отвън и извика бебето по име. Провери двора, отиде до къщата на съседите и потропа по вратата. Потропа по вратите на всички къщи на улицата. Никой не отговаряше. Или хората вътре бяха твърде уплашени, за да излязат, или бяха мъртви, или болни, или просто бяха заминали. Той извървя няколко пресечки в едната посока и след това в другата, като викаше името на брат си до прегракване. Една старица излезе залитайки на верандата си и му изкрещя да се маха — имаше оръжие. Той се прибра у дома.

Бебето беше изчезнало. Той реши да не казва на майка си. Какво можеше да стори тя? Не искаше тя да си мисли, че е постъпил лошо, като е излязъл. Трябваше да вземе братчето си със себе си, но си мислеше, че у дома за него ще е по-безопасно. Нали домът е най-безопасното място на Земята.

В онази нощ майка му го повика. Къде е бебето ми? Каза й, че бебето спи. Тази нощ беше най-лошата досега. Леглото беше пълно със смачкани, окървавени хартиени кърпички. Нощното шкафче беше отрупано с тях, както и целия под.

Доведи ми моето бебе.

То спи.

Искам да видя бебето си.

Може да го разболееш.

Тя го наруга. Каза му да върви по дяволите. Заплю го с кървава храчка. Той стоеше на вратата и нервно ровеше в джобовете си. Опаковката на кекса изшумоля — найлонът беше повреден от топлината.

Къде беше?

Търсих храна.

Тя се задави:

Не казвай тази дума!

Гледаше го с яркочервените си кръвясали очи.

Защо търсиш храна? Нямаме нужда от никаква храна. Ти си най-противната буца свинска мас, която някога съм виждала. Можеш да изкараш до зимата само със сланината от корема си.

Той не отвърна нищо. Знаеше, че през устата на майка му говореше чумата, а не тя самата. Майка му го обичаше. Когато тормозът в училището стана нетърпим, тя отиде при директора и каза, че ще заведе дело, ако това не спре.

Какъв е този шум? Какъв е този ужасен шум?

Отвърна, че не чува нищо. Тя много се ядоса. Започна да ругае отново и кървавата й слюнка опръска таблата на леглото.

Идва от теб. С какво си играеш там, в джоба си?

Нищо не можеше да направи. Трябваше да й го покаже. Извади кекса и тя му закрещя да го прибере и никога повече да не го вади. Каза му, че не е никак чудно, че е толкова дебел и че по-малкият му брат умира от глад, докато той се тъпче със сладкиши и бонбони, след като е изял всички макарони със сирене. Що за чудовище би изяло всичките макарони със сирене на по-малкото си братче?

Той се опита да се защити. Но всеки път, когато понечеше да заговори, тя му крещеше да млъкне, да млъкне, ДА МЛЪКНЕ! Казваше, че от гласа му започвало да й се повръща. Той я беше разболял! Той го беше направил! Беше направил нещо с мъжа й и с по-малкото си братче, беше я разболял, отровил — продължаваше да я трови .

И всеки път, когато той се опитваше да заговори, тя му крещеше. Млъкни, млъкни, МЛЪКНИ!

Тя умря два дни по-късно.

Той я уви в чист чаршаф и отнесе тялото й в задния двор. Поля го с течността, с която баща му разпалваше дървените въглища и го запали. Изгори тялото на майка си и всичките й завивки. Изчака още една седмица дали по-малкият му брат няма да се прибере, но това така и не стана. Търси го — търсеше и храна. Намери храна, но не и брат си. Спря да го вика. Изобщо спря да говори. Млъкна.

Шест седмици по-късно той вървеше по магистрала, осеяна със спрели коли и останки от коли, камиони и мотоциклети, когато съзря в далечината черен дим, а след няколко минути и източника на дима — жълт, училищен автобус, пълен с деца.

В автобуса имаше няколко войници, които го питаха за името му, откъде е и на колко години е. По-късно той си спомни как през цялото време нервно ровичкаше в джобовете си, където продължаваше да стои старото парче кекс, което все още беше в опаковката си.

Свинска мас. Ще изкараш до зимата само със сланините на корема си.

Какво има, хлапе? Не можеш ли да говориш?

Строевият му сержант беше чул историята за това как дошъл в лагера само с дрехите на гърба си и парче кекс в джоба. Преди да чуе тази история, сержантът го наричаше Дебелака. След като я чу, го прекръсти на Кекса 6 6 Игра на думи — poundcake, както е в оригинала, не обозначава само вид тестено изделие, а на градски жаргон значи „хубаво момиче“ и в случая е намек за женствеността на героя. — Б.р. .