Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Друлца се затътри през вътрешния двор. Пред кожените палатки и около огъня седяха вулфански войници. Скочиха, когато познаха върховната майка. Юмруци се вдигнаха във въздуха.

— Да живее дълго върховната майка — изреваха четирийсет гърла.

Друлца махна бегло с ръка и изръмжа някакъв поздрав. Придружителите й я преведоха през обраслия с жълтеникава трева и храсталаци площад. Счупените каменни плочи се разклащаха под стъпалата им. Както почти всички вулфани, Друлца ходеше боса.

Порутената фасада на руината, към която спадаше и кулата на Ургаца, в цялата си долна половина беше отделена с арки. По време на последното поколение четири от колоните бяха заменени с прави дъбови трупи. Инак порутеният балкон на височината на половината фасада не би устоял дълго.

На балкона, по брезите и другите дървета се бяха облегнали многобройни стражи. Колоните под балкона бяха напълно обрасли с бръшлян и калинови храсти.

Друлца и придружаващата я стража минаха под колоните и навлязоха в огромните зидове. Таванът към залата на втория етаж беше наполовина пробит. Мощен дъбов ствол стърчеше от пода, минаваше през втория етаж и стигаше чак извън покрива. Короната на дървото изпълваше почти цялата покривна ферма. На първия етаж беше настанена една част от войските на Кралцек. Заедно с оръжията и складовете с провизии. Последните — съвсем празни.

С кожено въже спуснаха от втория етаж кош от лико. Друлца и придружаващият я вулфан влязоха в него. Над тях заскърцаха колелата на желязна подемна макара, когато четирима войници от гвардията на вещицата ги заизтегляха нагоре.

Горе вулфанът й помогна да излезе от коша. Тя се огледа. Наоколо тичаха вулфански деца, играеха си с напълнени с пясък кожени топки или с дървени мечове. Друлца откри необикновено много жени вулфанки. Някои кърмеха бебета, други вършеха домакинска работа и разчесваха козината си.

Членовете от гвардията на вещицата имаха право да се съвкупяват с някоя жена колкото пъти поискаха. Също една екстравагантност на майка й. При войските на Кралцек и дума не можеше да става за такова нещо. Там войниците, които се допускаха до съвкупление, бяха подбирани според строги критерии.

Друлца откри и гвардейци чужденци. Един от апетитните жители на Южната земя, например. Кожата му беше почти черна, по главата и по раменете му имаше гъсти, черни къдри. Друлца се обърна с въздишка. Щом като свършеха и последните припаси, трябваше сериозно да се помисли как да се отнеме от Ургаца любимата й играчка. Най-късно до момента, когато ловните експедиции се върнеха с празни ръце. До квадратната стая под скелето за камбаните Друлца трябваше да се изкачи по обикновена стълба. Стенейки от болки в хълбоците, стигна до тясната платформа, върху която още преди двайсет години майка й установи лагера си. Откакто се издигна като вещица на вулфаните.

Друлца се уплаши, когато видя майка си: тя лежеше между разхвърляните кожи, белезникавосивата й козина беше мокра, а от черната й паст в ускорен ритъм излиташе парата от дишането й. Нямаше съмнение, Ургаца беше тежко болна.

— Мамо! Какво става с тебе?! — Друлца коленичи с охкане пред натъпканите с трева възглавници и кожи на старицата. — Та аз не знаех, че си болна! Защо не ме пусна по-рано при себе си?

Вещицата на вулфаните махна уморено с ръка. От нейната паст се чу хъркащо грачене. Друлца не разбра нито дума. Изглеждаше, че майка й е напълно изтощена. Наведе глава над устата на Ургаца.

— Могъщ враг… е на път… насам… — прошепна престарялата вулфанка. — Името му е… Маддракс… при него има орда голокожи…

Друлца се уплаши. Откъде майка й знаеше това име? Да не би херцогът да я е посетил? Изключено. Кралцек отбягваше вещицата като огън. Или пък още веднъж лично е разпитала тарака?

— Откъде знаеш това? — попита.

Вещицата вдигна глава и се подпря на костеливите си, покрити с бяла козина лакти.

— Оргуудоо… — изграчи тя. — Демонът… беше при мене… Тя тихо изстена. — Всичките ми сили… отнесе със себе си…

— Кой е този Маддракс? Откъде идва? Какво търси тук в Южната земя?

Старицата отново махна с ръка.

— Не би могла да го разбереш… Но не бива да се страхуваш от него…Той е… вече мъртвец… — Отново се отпусна в кожите и затвори очи. — Оргуудо ще му изпрати гибел… щом като стъпи в Южната земя… Ако все пак успее… да стигне до Боллуна… ще го унищожим ние… Тази е волята на Оргуудоо…

Друлца наблюдаваше старата си майка. Онова, което казваше, не й хареса. Беше затрупана до гуша с работа заедно с Кралцек да организира борбата с черния враг. Мнозина войници бяха загинали. Отговаряше за снабдяването с храна. А сега трябваше да се ядосва и с някакъв загадъчен чужденец!