Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Там, където беше горната част от тялото на Цурпа, в някаква дупка се валяше лигава маса от кръв и плетеница от черва. Остатъците от разкъсан гръбначен стълб се белнаха между разпарцалените мускули и кръвта.

Картината се разми пред очите на Мат. Светкавично пусна мъртвите крака, метна се и запълзя нагоре по насипа. Стомахът му се сви.

„Не, не си се приземил в Алпите, Мат. Не и е отдавна миналите времена на някакъв проклет ледников период. Приземил си се в ада… Направо в ада…“

Сякаш железен юмрук стисна стомаха му. Отскочи настрани и повърна…

Три дни Друлца напразно се опитваше майка й да я приеме. Ургаца разговаряла с боговете, осведомиха я личните стражи на вещицата.

В продължение на три дни през стената от бръшлянови клонки пред арковидните прозорци на залата си почти на всеки час Друлца надничаше нагоре към кулата. Между разкривените брези от скелето за камбаните излизаше дим. Понякога зад дърветата и полукръглата арка виждаше да се движи нагоре-надолу сянката на майка й.

В това време бушуваше войната. Черният враг завземаше една след друга порутените сгради. Пръстенът му се свиваше все повече и повече около главната квартира на вулфаните. Херцогът разпрати куриери във всички части на Боллуна и събра войниците си. Сто и осемдесет вулфани заеха позиция в руините около главната квартира. Други четирийсет вдигнаха бивак на квадратния площад, два етажа под залата на Друлца. Кралцек остави само около шейсет войници в стратегически важните руини на града, та поне тях да задържат.

Още по-неотложен от военната ситуация изглеждаше за Друлца въпросът със снабдяването. Складовете за храни на вулфаните бяха практически празни. Още пет-шест пленници, между които жената и детето от унищожената от тараците орда номади. Мъжът и тараците отдавна бяха минали по пътя на пленниците, домъкнати в главната квартира на вулфаните.

Друлца изпрати три десетчленни ловни експедиции на север в горите. Може би поне една щеше да успее да се завърне в главната квартира с плячка.

Небето над Боллуна вече придобиваше някакъв оловен оттенък, когато вечерта на третия ден Друлца чу стъпки откъм стълбищния купол. Със стенание се надигна от чувалите с трева и кожите, закуцука към трона си и се отпусна на него. Нервно оправи кожената си тога.

Ботуши кънтяха по каменните стъпала. Три фигури минаха под извитата греда над вратата. Носеха дълги мечове и червенокафяви кожени наметки. Цветът на личната гвардия на Ургаца. С маршова стъпка минаха покрай каменната маса до трона на Друлца. И тримата вдигнаха юмруци над главите си.

— Да живее дълго върховната майка — изръмжа средният от гвардейците на вещицата, висок, кокалест вулфан. Друлца знаеше, че се казва Муррцек и че е доверен човек на майка й.

Войниците отляво и отдясно мълчаха. Не бяха вулфани. Почти никакви косми не покриваха бледите им тела. Продълговатите им лица изглеждаха ъгловати и изсушени. Очите им бяха хлътнали. За разлика от вулфаните при тях доминираща в лицето беше не муцуната, а дългият, остър нос. Устните им бяха сиви и тънки. Толкова тънки, че не можеха да скрият жълтите зъби на войниците. Зъбите им бяха заострени.

Не носеха хитинови шлемове като войника вулфан между тях, а червенокафяви кожени качулки. Краищата на ушите им стърчаха като изсъхнали гъби отстрани на тесните им черепи. Принадлежаха към немногоброен народ, който обитаваше скални пещери в подножието на ледената планина. Противни създания, с които прадядото на Друлца беше сключил съюз още преди войната.

— Какво искате? — изграчи тя.

— Майка ти ни изпрати. Желае да разговаря с тебе.

Най-сетне. Друлца с мъка се смъкна от трона и по четирите стъпала. Вулфанът вървеше пред нея. Двамата голокожи отстрани, но внимаваха винаги да са половин крачка зад нея.

С лявата си ръка Друлца се подпираше на стената, докато слизаше стъпало по стъпало. Някога стълбището е имало перила. Поне така разказвала бабата на Друлца.

На последното стъпало залитна. Бледият голокож отдясно зад нея я задържа. При кратковременното докосване козината на Друлца настръхна. Изръмжа недоволно и се освободи.

Понякога проклинаше екстравагантността на майка си. Не само за това, че държеше специална гвардия от двайсетина войника. Това й се полагаше като на вещица. Но беше включила в личната си гвардия и почти десетина чужденци. Тези двама голокожи например. В това число и бойци гиганти от най-далечната Южна земя, при чийто вид на Друлца редовно й потичаха лигите. Преди години вещицата беше приела в личната си гвардия дори един тарашки крал. За щастие той скоро стана жертва на атентат. И се озова тайно върху скарата на Кралцек.