Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

„Значи не са Алпите. Тогава къде съм се приземил…?!“ Зорбан се разпореди лагерът да се построи между гъсталаците по брега на реката. Почвата беше мека и влажна, сякаш преди малко беше валяло. Вождът изпрати по-големите деца, придружавани от двама воини, до каменистия хълм да събират дърва. Самият той започна да вдига палатки заедно с другите воини. Пуснаха освободените от товара им фреккойшери да пасат оскъдната трева по брега.

Мат седеше до един каменен блок на равния склон, който от брега на реката неусетно навлизаше в гората. Чуваше зад себе си юношите да крещят и да се шегуват. Бяха палави както никога през време на спускането от планината. Също и жените се смееха, бъбреха помежду си и си тананикаха, докато с върховете на копията и остриетата на мечовете ровеха в земята. Аруула беше между тях. Тя махна с ръка на Мат, когато погледите им се срещнаха. Мат си помисли, че жените търсят ядливи корени.

Завиждаше на варварите. Въобразяваха си, че са стигнали до целта на многомесечните си мечти. Самият той, напротив, имаше чувството, че се загубва все по-навътре в някакъв мрачен лабиринт. Умърлушено отвори още веднъж картата и замислено се надвеси над нея. Аруула се появи до него.

— За Маддракс — каза. Той повдигна очи и видя нещо жълтеникаво и сърповидно, което тя му поднесе на двете си длани. Приличаше на какавидата на пеперуда, само че пет или шест пъти по-голяма.

— Какво е това? — поинтересува се Мат.

— Лишете. — Аруула постави нещото на скалата до него и започна да гребе с ръце, сякаш лети. — Лишете. — Мат разбра. — фактически беше изровила за него какавида на пеперуда. — Вкусно е — каза Аруула. — Но да се изпече на огън улови се за корема и направи физиономия, сякаш има болки. — Инак болен.

Мат кимна. Очевидно тези какавиди бяха отровни и трябваше да се опекат, за да станат годни за ядене.

— Благодаря, Аруула. — Тя се засмя и се върна при жените. Мат разгледа жълтеникавата какавида. — Лишете… промърмори той. Никога не беше срещал тази дума в някой лексикон.

Не беше зоолог. Но не беше необходимо да е видиотен специалист, за да прецени някаква какавида на пеперуда, която беше почти половин метър дълга. Ако това е така, подобни гигантски пеперуди имаше само в тропическите джунгли на Южна Америка.

Викове го накараха да се ослуша. Откъм речния бряг се втурнаха нагоре Зорбан и ловците. Зорбан носеше едно малко дете. Двама други теглеха със себе си бременна жена. Смехът и бъбренето около Мат секваше след всяка секунда.

Фреккойшерите с големи скокове избягаха в гората. Два се вдигнаха и префучаха нагоре по реката. Един-единствен фреккойшер остана между гъсталаците и моравата. Цвърчеше, пляскаше с крила и правеше резки движения напред. Но вместо да скочи или излети, изглеждаше, че животното неудържимо потъва назад. Поклащаше дългата си глава, предните му крила дрънчаха едно в друго като пластмасови дискове, задната му част се закриваше от някакъв храст.

— Геягудоо! — избоботи Зорбан. — Геягудоо! Завею! Завею! По-големите деца зад Мат крещяха високо, жените отляво и отдясно запищяха, обърнаха се и побягнаха нагоре по склона.

— Бягай, Маддракс! Бързо! — чу той Аруула да вика. Мъжете скачаха покрай него и той виждаше паниката в брадясалите им лица.

Мат извади армейския си пистолет, „Берета 98 Г“ с двайсет деветмилиметрови патрона в пълнителя и свали предпазителя. В долния край на скалистия склон тръгна бавно покрай брега. Едрото тяло на фреккойшера се виждаше само наполовина зад храста. Животното цвърчеше и пляскаше с предните си крила. Един мъж силно извика за помощ.

Мат се вгледа в издължената морава. На около хвърлей камък от фреккойшера жълтата трева полегна настрана. Появи се ръка. Черна къдрава глава.

— Савииту! Савииту! — крещеше гласът.

Радаан! Без съмнение, беше Радаан! В паниката си бяха изоставили ранения. Той пълзеше като морж по тревата край брега и мъкнеше зад себе си шинирания си крак.

— Радаан! — изкрещя женски глас откъм покрайнините на гората. — Радаан! — Цурпа беше зърнала сина си в моравата.

Мат стисна с две ръце дръжката на големия пистолет. Изтича още няколко метра покрай склона. Докато фреккойшерът се откри изцяло за погледа му. После слисано присви очи. Предната част от тялото на гигантския скакалец беше затънала почти наполовина в земята! Задните крила бяха разперени, сякаш животното искаше да попречи на по-нататъшното потъване в почвата. Предните крила немощно пляскаха, главата тъжно се поклащаше насам-натам, дебелите колкото ръка пипала трепереха, а от потръпващите челюсти капеше пенлива течност в гъсталака. Около затъващото тяло на фреккойшера се беше натрупал земен насип на височина метър и половина. „Трябва да разбера какво е това…“