Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

На следващата сутрин се събуди изтощен и с главоболие. Входовете на палатките бяха открехнати. Мат се огледа и откри хората на Зорбан долу при реката. За кратко време си поигра с мисълта да си събере нещата и да тръгне сам. Но тогава между хората съгледа Аруула…

Цялата орда се беше събрала в моравата. Около кратера, в който беше изчезнал Радаан и в който лежаха тленните останки на старата Цурпа. Мат наблюдаваше как Зорбан и другите мъже носеха камъни и ги трупаха върху разровената земя.

Скоро до него достигна многогласно мърморене. Погребален ритуал, реши Мат. Молеха се.

Когато по-късно се изкачиха по наклона, усети погледите на трийсет и три чифта очи. Варварите спряха на няколко крачки от Мат и впериха поглед в него. Знаеше точно какво става. Смъртта на най-големия му син и на главната му жена бяха разтърсили вярата на Зорбан в божествеността на Маддракс.

Аруула се отдели от групата. Лицето й беше угрижено.

— Всички се питат — каза тя — защо Радаан и Цурпа мъртви. Питат се дали Маддракс наистина бог…

— Кажи им, че никога не съм бил бог и не искам да бъда рече — Матю примирено. — И им кажи, че съжалявам за Цурпа и Радаан…

Аруула приклекна пред него. Погледът й срещна неговия и Мат би предпочел да я прегърне. Имаше чувството, че тя прозира в мислите му.

По едно време се изправи и се обърна към своите хора. Зорбан каза няколко думи, които Мат не разбра. И тогава говори Аруула. Говори твърде дълго. Държа почти една кратка реч. Мат не разбра нито дума.

Когато Аруула млъкна, Зорбан отпусна глава и се отдалечи с тежка стъпка, а и другите се пръснаха. Лагерът се разтури. Вождът изпрати хората си отново да хванат фреккойшерите. Следобеда се върнаха с пет животни. Един фреккойшер беше завлечен в земята от геягудоо. Друг един не беше намерен.

Зорбан беше на мнение, че земните змии обитават предимно в меките почви на зелените поречия. Затова искаше да напусне пътеката покрай брега и да се движи на юг през гората. Смяташе, че сред плетеницата от корени в горската почва ордата му ще е предпазена от по-нататъшни нападения. Аруула преведе словоизлиянията на Зорбан и на Мат му се изясниха разсъжденията на вожда.

Използваха фреккойшерите като салове. Първо прелетяха през реката петима мъже с багажа. На около петстотин метра разтовариха животните и се върнаха обратно, за да прекарат постепенно цялата орда през реката.

Привечер навлязоха в гората и потърсиха подходящо място за лагер. Мат имаше впечатлението, че хората на Зорбан изведнъж започнаха да се отнасят към него с по-голям респект, отколкото в предишните седмици.

— Защо отново ме приемат? — поиска да разбере от Аруула. Заедно обхождаха една полянка, която смятаха да използват за лагер. — Мислех си, че като неистински бог ще ме убият с камъни.

— Аз казала, Вудан наказал Радаан за предателство. А Цурпа не трябваше опитва спасява. Сама виновна.

Мат се спря.

— Казала си това? — Тя кимна. Пак тази жена го накара да занемее. Тя знаеше добре, че е всичко друго, но не и бог и въпреки това го защити пред Зорбан и пред хората му.

Мълчаливо огледаха поляната. Аруула я сметна за неподходяща за лагер. Почвата беше твърде мека и влажна. Заедно се върнаха при другите.

— Миналата нощ спомена едно име — каза Мат мимоходом. — Оркус, Оруло или нещо подобно.

— Оргуудоо.

— Точно. Защо вярвате, че той е в съюз с тези геягудоо?

— Ет фа кому фа. — Аруула повдигна рамене. Мат често беше чувал тази фраза през последните седмици. И междувременно беше разбрал какво горе-долу означава: „Така е, както е.“

Очевидно това беше една от най-важните мъдрости на тези постоянно изложени на опасности хора от ледниковата епоха. Мъдрост, до която вчера достигна и Мат.

— Ет фа кому фа — промърмори той и горчиво се ухили вътрешно.

Балоор напредваше бързо. След срещата с демона го обзе почти опияняваща възбуда. Тя го окриляше до такава степен, че почти не страдаше от студа и вървеше до среднощ. След три дни стигна до долината на реката. Навсякъде откриваше следите от ордата. В снега, в сипеите, на високото плато и по пътеката долу при реката. Трескаво очакваше мига, когато щеше да срещне разровена земя и бягащи хора.

Най-напред обаче срещна един безстопанствен фреккойшер. Това му беше достатъчно, за да изпадне в еуфория. Никога орда от странстващите народи не би изоставила доброволно в пустоша някое от ценните си ездитни животни.

Улови животното и внимателно го огледа. По седлото разбра, че е от ордата на Зорбан.