Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Потта се стичаше по слепоочията и по бузите й. Мат й бършеше лицето.

Ив обърна глава към Лодар, Аруула и бойците.

— Как е възможно в Европа… да процъфтяват средновековни градски култури…? — Кашлицата я задави. След глътка вода отново беше в състояние да продължи. — В Източна Европа има народи, които… които трябва да са открили отново ковашкото изкуство…

Мислите в мозъка на Мат препускаха. Ако наследниците на „хората от бункерите“ — все пак венец на творението след още пет века еволюция! — не са разгадали тайната, тогава как би успял да намери отговорите той?

— Онзи бункер край Лайпциг, къде точно се намира?

Отговор не последва.

Мат се наведе над Ив. Очите й бяха затворени. Вече не реагираше. Докосна я нежно.

— Ив?

Отново беше изпаднала в кома.

Наложи се да чакат съгледвачите още почти половин час. Те се върнаха по реката с малка гребна лодка.

— Северните мъже са заети с гасенето на пожарите на корабите си — докладваха те. — На единия имаше страхотен проблем — той потъва.

„Взривили са се боеприпасите им“ — помисли си Мат. Съгледвачите съобщиха още, че северните мъже са изтеглили всичките си стражи от останалите три кораба, за да помагат при гасенето. Следователно корабите изобщо не се охраняваха! Това улесняваше много плана на Мат.

— Ще завземем един от корабите и ще отплаваме по реката. Бялата жена разказа за бункер, в който живеят доста от нейните хора. Там ще получим други мощни оръжия! — Мат старателно премълча, че много повече го интересуваше информацията, с която можеше да се сдобие там.

— Къде се намира този… бункер! — осведоми се Лодар и с това уцели точно слабото място в намерението на Мат, който все още не знаеше дали трябва да плават нагоре или надолу по реката.

— Бялата жена ще ни каже, щом дойде на себе си — отвърна той.

— Надявам се, че знаеш какво вършиш! — каза Лодар. Но изгледът да се сдобият с нови оръжия за борба със заплахата от северните мъже беше прекалено примамлива, за да се противопостави на плана. — Тръгваме!

С голяма мъка се побраха в малката лодка. Под прикритието на храсталаците по източния бряг загребаха навътре към пристанищния басейн. Покрай стените на укрепения бряг, най-често под превишалите гъсталаци, стигнаха до първия параход. По обшивката на гребните колела се покатериха на борда и после с въже изтеглиха изпадналата в безсъзнание Ив на горната палуба.

Никой не ги забеляза. Северните мъже все още бяха заети с гасенето на пожарите в другите три кораба.

Аруула и трима бойци останаха на горната палуба, за да вдигнат тревога, ако все пак северните мъже ги забележат. Мат слезе с Лодар и останалите му бойци под палубата. В една каюта положиха Ив.

Намериха машинното отделение. Мат объркано разглеждаше хаоса от тръби, котли, цилиндри, колянови валове и лебедки. Познаваше парните машини само от музеите. Веднъж се беше качвал на параход с гребни колела в Ню Орлиънс на река Мисисипи. Музеен параход с гребни колела…

„Запази спокойствие, пълно спокойствие. Как ставаше това според физиката?“

Разрови мозъчните си гънки за информация относно принципа на действие на парната машина. Един от съучениците му някога притежаваше такава — нищо повече от играчка, с която можеше да се завърти един маховик. Правилно. А това ставаше с помощта на котел, в който се загряваше вода и парата се използваше за задвижване на бутало.

— Потърсете помещение, в което са складирани дърва или въглища — даде указание на мъжете. После се опита да огледа джунглата от машини около себе си. Намери мястото на пещите, парния котел, работния цилиндър, главния паропровод и разпределителните вентили. Беше му нужен почти четвърт час, за да разбере предназначението на лостовете и колелата, но тогава се увери, че може да се справи. Сложиха дърва в горивната камера, запалиха ги и хвърлиха върху тях въглища. Трябваше да мине известно време, докато водата в котлите заври.

Мат се изкачи на външната палуба, за да се осведоми за положението. Пропълзя до Аруула при перилата.

— Угасиха пожара на първия кораб — докладва тя.

Мат погледна угрижено нагоре към комините. От първия вече се издигаше към небето тънка ивица дим. Не след дълго щеше да започне да бълва черни облаци пушек. Тогава северните мъже неминуемо щяха да ги открият.

Нещо застърга по дъските зад него. Мат се стресна. Някаква бяла фигура пълзеше по палубата. Беше Ив Карлайл!

— За Бога, командире! — Мат бързо запълзя към нея. — Защо не останете под палубата?