Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

— Чуйте ме, Дракс — прошепна тя. — Ако наистина успеете да приведете кораба в изправност… плавайте надолу по течението на реката. Малко на североизток оттук река Вайсе Елстер минава… покрай малко езеро… Там се намира бункерът на нашата външна станция… — Тя оброни глава върху дъските, за да събере сили. Сигурно вече нямаше кой знае какви резерви. Матю, който беше опрял ръка върху гърба й, почувства, че защитният й костюм е мокър от пот.

— Знаят ли северните мъже за бункера? — попита той и отново погледна върха на първия комин. Облаците от пушек ставаха по-тъмни.

— Надявам се да не знаят… При Копенхаген… са унищожили бункера на датската Комуна… Оттогава ни преследват… Горят от желание да се доберат до нашите оръжия…

На около двеста метра от пристанищния басейн Мауриц и неговите бойци стигнаха до окрайнината на гъстия храсталак между палисадата и района на пристанището.

Там поставиха оръдията на позиция.

Само от корпусите на два кораба все още бълваха пламъци. Над третия се стелеше сив облак дим. Северните мъже се мъчеха да овладеят пожарите и изглеждаше, че ще успеят. Е, тук щяха здравата да им се объркат сметките…

Мауриц изчака, докато зад всяко от двайсет и шестте оръдия застанат по двама бойци, тогава вдигна двете си ръце. След секунди над района на пристанището се раздаде мощен тътен. Между храстите се издигна барутен дим и двайсет и шест гюлета изсвистяха във въздуха…

Водата в котлите заклокочи. Полека-лека налягането на парата се повиши. Само още няколко минути и Мат можеше да пусне машините в действие. Обясни на Лодар в общи линии начина на действие на парната машина. Кралят слушаше с грейнали очи. Накрая потърсиха рулния мостик. Не беше заключен. Мат му обясни какво трябва да върши, щом гребните колела се задвижат.

В бърза последователност проехтяха многобройни детонации. Мат погледна през прозореца на рулния мостик. Над гъсталака до пристанищния район се носеха облаци барутен дим. Гюллета паднаха в реката, недалеч от горящите кораби.

Мауриц и Валдер бяха обърнали оръдията срещу създателите им! И най-напред взеха на прицел неповредените кораби! Мат сподави някакво проклятие. И самите те попадаха в обсега на обстрела!

Обърна се към Лодар:

— Аз ще се погрижа за парата! Насочвай кораба към средата на реката, щом се задвижи! — С това Мат напусна рулния мостик и покрай надстройките на палубата изтича към онази част от кораба, която беше откъм реката. Успя да види как северните мъже, подплашени от изстрелите, тичаха презглава и събираха оръжията си.

Гюлле улучи един от корабите. Раздадоха се викове.

Мат побягна бързо към машинното отделение. Там беше непоносимо горещо. В котлите клокочеше кипящата вода. Парната свирка нададе вой. Той хвърли поглед към манометъра. Налягането сигурно беше достатъчно. Пусна машините в действие. Парата навлезе със съскане в главния паропровод. Мотовилките и коляновите валове се задвижиха със скърцане. Отстрани на кораба започна да трещи и пука: гребните колела се завъртяха. С мощен рев Мат даде воля на радостта си.

Ликуваха и хората на Лодар. Имаха вид, сякаш са станали свидетели на чудо.

Мат се върна обратно на горната палуба. Параходът се отдалечаваше от брега и се движеше към средата на реката. Стрели от лъкове и арбалети се забиваха в дървенията на палубата. Стрелците на северните мъже разбраха каква е ситуацията и откриха огън.

Мат се хвърли пред перилата и насочи лазерния пистолет. Между стругованите конструктивни стълбове на перилата изпрати един лъч, който забърса по дължина най-близкия вражески кораб. Току-що изгасеното дърво веднага пламна отново. Северните мъже изчезнаха зад гъстите облаци дим.

Откъм единия от неповредените кораби излетя гюлле, но пльосна в реката на почти петдесет метра зад тях. Вече се намираха извън обсега на корабните оръдия. Планът на Мат сработи! Щеше да минат още двайсет-трийсет минути, докато водата в парните котли на двата кораба се загрее и северните мъже могат да пуснат машините в движение, за да ги преследват.

Крал Лодар управляваше кораба надолу по реката. Мат погледна към района на пристанището. Атакуваща вълна се опитваше да обезвреди оръдията, респективно артилеристите в края на пристанищния район. Върху тях се изсипваше градушка от стрели. Мат не можеше да види дали улучваха целите си.

В предната част на единия от корабите позна червенокосия. Крещеше силно и жестикулираше с ръце. Мат знаеше, че Хайрик ще ги преследва с всичката си войска. За да си върне отново кораба и лазерния пистолет.