Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Командир Ив Карлайл се килна настрана и се смъкна към Мат, който гледаше обезсърчен трупа.

— Тя… — прекъсна я пристъп на кашлица, — открадна… от духа ми… тайната… на Комуната Лондон… — Загубата на съзнание стана причина изречението й да остане недовършено.

Отвън нахлу шум на битка. Светлинният лъч не остана незабелязан. Вдигнатите на крак северни мъже се бяха счепкали с хората на Лодар.

Аруула и Лодар измъкнаха оръжията си и бързо излязоха навън. Мат метна тялото на умиращата върху дясното си рамо, взе отново лазерния пистолет и също се втурна навън. Видя Аруула и краля да тичат към бойците.

Северните мъже ги превъзхождаха по численост. Но срещу лазерния пистолет нямаха никакъв шанс. Мат обезвреди петима. Другите умряха от мечовете на бойните му другари. Без загуби избягаха до отсрещния край на гората и после по тръстиката се спуснаха покрай западния бряг. Тялото на изпадналата в безсъзнание жена върху раменете на Мат беше леко като на дете.

Лодар ги заведе до дървен мост. По него преминаха реката. В окрайнината на гората се промъкнаха обратно до пристанищния басейн, този път откъм източния бряг. Едва там направиха кратка почивка и наблюдаваха какъв ще е следващият ход на северните мъже.

Валдер командваше разрушаването на оръдията. С тежки секири той и хората му трошаха дървените спици и осите на оръдията. Вече бяха разбили около осемнайсет оръдия на площада пред Зъба.

Изведнъж в утринния здрач изтрещя изстрел. Валдер и хората му се стреснаха. Едно гюлле изсвири над палисадата в посока към гората. Пред едно от оръдията в края на редицата стоеше Говорещият с боговете и вдигна високо ръце. От оръдието до него се вдигаше барутен дим.

— Знам как функционират! — извика той. — Открих!

С развяваща се мантия Мауриц дотича при Валдер и при групата, която разрушаваше оръдията.

— Ще изкараме останалите на позиция срещу северните мъже и корабите им! — извика още отдалече. Валдер мълчаливо кимна. Мауриц им обясни как се изстрелва гюллето. Изглеждаше съвсем лесна работа.

С дебели въжета изтеглиха оръдията на западната палисада. През пробивите на защитния вал ги изтъркаляха до пристанищния басейн. На ръчни колички превозиха останалите гюллета. Подтикваше ги чувството на гняв и желанието им за отмъщение…

Небето бавно просветляваше. Мъглата се разпръсна. Мат свали внимателно Ив Карлайл върху папрата на брега. С шепа загребваше вода от реката и й даваше да пие. На няколко крачки от брега седяха в тръстиката Аруула и кралят с останалите бойци. Очакваха двамата съгледвачи, изпратени от Лодар.

— Благодаря, командире — прошепна бялата като платно жена. Дойде на себе си едва преди няколко минути. — Но… е безсмислено… Ще ми направите услуга, ако ме застреляте. Крадешком поглеждаше към дръжката на пистолета му, която стърчеше от униформеното му яке.

— Дума да не става. Ще успеем да ви излекуваме. — Мат отново загреба вода.

— Не — прошепна тя. — Няма да издържа дълго. Един-единствен час без защитния костюм вече е равносилен на смъртна присъда. Нашите предци… макар и да са оцелели в бункерите след сблъсъка с кометата… са платили висока цена за това… Тя се закашля. — От поколения наред… страдаме от имунна недостатъчност… — Гласът й отслабна.

— Значи сте наследниците на хората, които преди катастрофата са били евакуирани в бункери?

— Да… — Затвори очи, сякаш преценяваше доколко може да се довери на Мат. — Има… има много такива бункери… навсякъде по света. Моята Комуна… е в Солсбъри. Обединихме се… с Комуна Лондон… — Говореше толкова тихо, че Мат почти не я разбираше. Наведе ухото си над устата й. Сърцето му биеше възбудено, докато я слушаше.

Узна, че преди години комуните от Солсбъри и Лондон изпращали редица експедиции на Континента, за да изградят преден изследователски пост. Членовете на тези експедиции открили в района на Лайпциг изоставен бункер и го преустроили.

— За какво се отнасяше този изследователски проект? — поинтересува се Мат.

— За тайната на „Кристъфър-Флойд“ — прошепна тя. — И за нас е загадка… как е могло… да се стигне до промените… Последва нов пристъп на кашлица.

Мат отново загреба вода и й даде да пие. Минаха минути, преди Ив Карлайл да може да продължи. С крайчеца на очите си Мат забеляза любопитните погледи на краля и на хората му.

Лицето на Ив се изкриви в горчива усмивка.

— Както казахте „Кристъфър-Флойд“ може да е била мощен причинител… но дори и такава катастрофа не може… да изтрие… знанията от три хилядолетия…