Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

— Какво има? — прошепна до него Аруула. Очевидно беше забелязала, че се колебае.

Мат тъкмо да каже нещо, когато някакво остро свистене го прекъсна. Двамата стражи пред палатката се хванаха едновременно за гърлата и се строполиха на земята. Главата на Мат се обърна към стрелците с арбалет. Двама от тях тъкмо зареждаха оръжията си.

— Хайде, давай нататък! — изсъска Лодар.

Мат си спести коментара. Скочиха и се втурнаха към входа на централната палатка. Когато нахълтаха в купола, отново се натъкнаха на съпротива. Чернокосата жена в сивите кожи се изправи срещу тях. Стоеше разкрачена и с меч, вдигнат с две ръце над главата й. Бронзовото й лице се изкриви в гневна гримаса. Зад нея, простряна на пода на палатката, лежеше бяла като платно жена.

Чернокосата не се поколеба нито за секунда и замахна.

Мат се хвърли настрана, острието на меча го пропусна на косъм. Метал издрънча в метал. Лодар се изправи с обнажен меч срещу жената. Мощните му удари я изтласкаха към края на палатката. Улучи я в рамото. Тя изкрещя, бликна кръв. Жената изпусна оръжието си и се свлече на пода до подпорния прът на палатката. Лодар опря острието на меча в гърлото й.

Но преди да я прободе, Аруула нададе вик на изненада. Приклекна до ранената жена воин и я заговори на език, който Мат никога не беше чувал от устата й.

По изкривеното от болка лице на ранената премина сянка на объркване. Отговаряше с грачещ глас.

Матю това вече не го интересуваше. Засега по-важна беше бялата като тебешир жена. Коленичи до нея и опипа сънната й артерия. Пулсът й беше ускорен и бледата кожа беше влажна и гореща. Трепереше силно.

Мат пъхна ръка под горната част на тялото й и я изправи. Тя отвори очи. Погледна го, сякаш имаше съновидение.

— Кой… кой сте… — Разтърси я пристъп на кашлица. — Кой сте вие…?

— Командир Матю Дракс, BBC на Съединените щати — отговори на английски.

Безкръвните й устни се разтеглиха в невярваща усмивка. Загледа го втренчено. Тогава ръката й се плъзна по кафявото му яке.

— Вие… не носите защитен костюм… Скоро ще умрете… Гласът на жената беше слаб. Изглежда, се бореше да не изпадне в безсъзнание. Дишаше трудно и с хрипове. Беше тежко болна. Мат се досети, че за оцеляването си тези чужденци разчитат на костюмите си. Жената в ръцете му беше по-близо до смъртта, отколкото до живота.

— Чуйте ме — каза той настойчиво. — Аз не съм човек от това време! На осми февруари 2012 година летях с ято реактивни самолети над Европа, когато кометата „Кристъфър — Флойд“ навлезе в атмосферата. Някакъв ефект, който не мога да си обясня, запрати нашите машини в бъдещето. Разбрахте ли?

Жената нададе хрипливо грачене, сякаш искаше да каже нещо, но после само кимна.

— Нещо се е случило след сблъсъка със Земята — продължи Мат. — Всеобщата дегенерация и мутациите не може да са причинени единствено от катастрофата. Търся интелигентни същества, които могат да ми обяснят какво е станало. Трябва да зная коя сте и откъде идвате. И коя година сме сега.

Бледата жена кашля в продължение на няколко секунди. Ръцете й се сгърчиха в дрехата на Мат.

— Аз… аз съм… командир Ив Карлайл… Добре дошли… добре дошли в 2516 година…

Мат зтвори очи. Макар че отдавна се досещаше за истината, числото го порази като удар с чук. 2516 година… Петстотин и четири години в бъдещето! Стори му се, че подът на палатката се олюля под него. Като през звукоизолираща стена чуваше кашлицата на жената. Някъде много отдалеч до него достигна гласт на Аруула. „Добре дошъл в 2516 година…“ — звучеше в ушите му като звън на църковна камбана.

Усети как бялата жена се откъсна от него. Покрай неговата ръка се промъкна някаква чужда. Той отвори натежали клепачи.

Жената седеше изправена пред него. Притискаше към гърдите си сферата на лазерния пистолет, който му бе отнела.

— Бягайте… — изграчи тя. Горната част на тялото й се олюля. — Махнете се от жената телепат!

Аруула и кралят се отдръпнаха уплашено. Чернокосата отвори очи и присви колене в панически ужас.

Мат понечи машинално да улови лазерното оръжие, но от цевта му вече изсъска един лъч. Улучена, чернокосата се изправи. Косата й пламна в буйни пламъци. Лазерният лъч излезе през тила й и през стената на палатката изчезна в нощното небе.

Жената телепат умря в същата секунда.

Аруула грабна едно одеяло и го хвърли отгоре й, за да загаси огъня.

— Тя принадлежеше към моя народ! — извика. — Към народа на Тринайсетте острова! — Когато дръпна одеялото, лицето и косата на жената бяха напълно овъглени.