Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Мат не знаеше дали на тази „нова“ Земя някогашните корита на реките все още съществуват във вида, както са показани на картата. Според плана му по Вайсе Елстер трябваше да стигнат до река Заале и след това до Елба. Може би все още съществуваха останки от канала „Заале-Хафел“. Тогава пътят до Берлин нямаше да е дълъг като цяло околосветско пътешествие. Или пък отново щяха да намерят старото трасе на A2, което пресичаше Елба и водеше към Берлин.

— Тук — прошепна Аруула. Посочи едно място, на което тръстиката оредяваше и даваше обзор към равната част от брега. Варварката постави греблото си в средата на сала, до кожения вързоп, кожения чувал и аварийния контейнер на Мат. Безшумно се плъзна във водата и изтегли сала на брега. Мат намести на раменете си ремъците на спасителния контейнер и взе лъка, който Аруула беше направила докато пътуваха. Научи го да ловува с него. Мат беше възприемчив ученик.

Аруула закопча кожената ножница с меча на гърба си и грабна четири стрели. Трябваше да стигнат. Рамо до рамо запълзяха през тръстиката и се запромъкваха към пиещите вода вакуда…

Някаква детонация разкъса тишината на речния ландшафт. Мутиралите говеда се стреснаха и побягнаха в галоп към гората. Мат скочи и се ослуша. Още една детонация. И още една. Чуваше се като шум от…

„Оръдия! Това са оръдия! Тук има хора с оръдия…!“

Аруула погледна към замъгленото небе.

— Не е буря — обясни й Мат. — Ела! — Той побягна към гората. Клонки го шибаха по лицето, когато прескачаше съборени от бурята дървета и дънери. Трясъкът на оръдията го наелектризира.

Отново грохот на оръдия. Не звучеше като модерна артилерия — нямаше бучене, нямаше свистене на снарядите. Чуваше се приглушено и сухо. Разривите следваха набързо след изстрела.

И тогава — няколко детонации в бърза последователност, които звучаха съвсем другояче: по-силно, по-рязко, като пръсваща се скала.

На двеста метра пред тях гората проредяваше. Мат се обърна към Аруула. Беше на няколко крачки зад него. Отново избухнаха снаряди някъде отвъд зелената стена на гъсталака и короните на дърветата. Мат със задъхване бягаше към края на гората и неочаквано излезе от ниските дървета на окрайнината.

Онова, което видя, го накара за момент да се усъмни в разума си.

На около четиристотин-петстотин метра от него, към покритата с храсталаци земя се снижаваше на широки спирали дълъг, извит като дъга летателен апарат. Беше матовозелен и напомняше на Мат за локомотив на свръхскоростен влак. Само дето тази машина имаше твърде къси носещи повърхнини и от долната му страна вместо колела се подаваха косо направляващи релси. Изглежда, се състоеше от няколко свързани една с друга части. Мат различи пластинчати преходи между отделните части. Навярно те му позволяваха да се извива. Подобна на бодил кула стърчеше от звеното зад командния сектор.

На около петдесет крачки по-нататък от храсталаците се издигаше купола на втори летателен апарат. Изглежда, беше паднал. Крилата на кацащата машина изчезнаха в корпуса, върху косо раздалечените контрарелси се показаха колела с вериги, по две двойки на всеки сектор. Странната машина се разтегна и се спусна между храстите.

От островърхата кула блеснаха светкавици. Някакви фигури се понесоха на разгънат фронт към мястото на приземяването. Изведнъж между тях се изду огнено кълбо и се пръсна с оглушителен трясък. От храстите лумнаха пламъци. Веригата на нападателите оредя.

Мат се приведе между храстите и даде знак на Аруула да направи същото. Смъкна контейнера от гърба си, отвори го и извади бинокъла. Огледа се. На сто крачки по-нататък стърчеше някакво обрасло с гъсталак образувание. Огромна, голяма колкото къща грамада, от която косо се издигаха многобройни железни греди и подобен на мачта стълб.

Той се затича приведен и по дебелите колкото човешка ръка клонки се покатери на образуванието. Беше стоманено! Между листата имаше огромни дупки от ръжда. Видя почернели греди и разкъсани телени въжета. Вероятно бяха останките на роторен багер, който ръждясваше под растителната покривка.

Мат стигна до покрива на съборетината. От другата страна равните, обрасли с храсталаци тераси след почти петдесет метра надолу преминаваха в кратер. Каменовъглена мина…

„Някогашна каменовъглена мина“ — коригира се Мат. Вдигна бинокъла и го фиксира върху бойното поле. Между храсталаците около двете бойни машини откри около двайсетина нападатели. Носеха панталони и жилетки с къси ръкави в землист цвят. Повечето бяха с руси коси и с бради. Със секири и мечове блъскаха по корпуса на авариралата машина, от която Мат виждаше само една част.