Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

— Разбрано — каза командирът. — Ще открием огън само ако бъдем нападнати.

— Моето уважение към хуманизма ви, командир Карлайл. — Дюлит повдигна неодобрително вежди. — Но тези варвари все още не са доказали, че заслужават чак толкова да се съобразяваме с тях.

— Не трябва да пропускаме нищо, което гарантира успеха на експедицията — съгласи се с него навигаторът. — Недалеч оттук една малка комуна очаква нашата помощ.

— Аз съм командирът! — тясното женско лице на Карлайл прие суров вид. — И казвам: Ще отвърнем на огъня само ако бъдем нападнати.

През машината премина лек тласък. Возилото леко се издигна. Покритият с храсти ландшафт остана под тях. Вече се виждаха върховете на първите дървета. В широк ляв вираж Дюлит насочи машината на запад. Карлайл видя зеления връх на Арк 2 да изскача от гората. Веригите разораваха храсти и ниски дървета. От звеното зад заострената носова част се подаваше плоска кула. Десетина телескопични тръби, не по-дълги от метър и по-тънки от човешки пръст, стърчаха от повърхността й.

— Арк 1 до Арк 2, обади се! — Гласът на капитана във втората машина звучеше напрегнато.

— Слушам! — Карлайл наостри слух.

— Метални обекти, разположени на почти шестстотин метра по цялата окрайнина на гората!

— Тръгвайте! — извика Карлайл. С присвити очи проследи панорамния дисплей. — Лазер! Проучете! Увеличете! — Извика високо заповедите си към навигатора. И тогава видя обектите бяха скрити на съвсем еднакво разстояние един от друг. Оръдията на северните мъже!

— О, Боже! — изръмжа внезапно Дюлит. Посочи надолу. Ив Карлайл притисна ръце към купола и впери поглед към храсталаците. Командното звено на Арк 2 беше изчезнало в някаква вдлъбнатина. Звеното с оръдейната система висеше косо над ямата. Наблюдателната кула се беше забила в отвесната стена на земната пукнатина. — Капан…! — Капитанът се обърна към Карлайл. — Попаднахме в капан!

— Гледайте си уредите, капитане! — призова го Карлайл към ред.

Почти в същия миг прозвучаха три-четири детонации в окрайнините на гората. Гюллета паднаха в храстите на около сто метра от авариралата бойна машина. Обстрелваха я от две страни.

— Арк 2 до Арк 1! Вече не можем да изкараме веригите навън!

— Магнитното поле?! — гласът на Карлайл потрепера.

— Нестабилно! А въздушните възглавници могат да се активират само при двете задни звена! Това е прекалено малко, за да може машината да…!

— Опитайте със спирачните дюзи на носа! — В храсталаците отново паднаха снаряди. Този път шест експлозии и само на четирийсет до шейсет метра от Арк 2. — Елиминирайте обектите в окрайнината на гората! — изкрещя командирът по бордната радиостанция.

Капитанът насочи машината към храсталаците, за да подобри позицията за стрелба.

— Огън!

Окрайнината на гората сякаш изведнъж експлодира на шест-седем места. Между дърветата се издуха огнени кълба, над върховете им се издигнаха гъби от дим. Огнените кълба се пръснаха. На местата, където лазерът беше улучил, гората беше обхваната от огнени пламъци.

Карлайл наблюдаваше със затаен дъх втората машина, фонтан от земя, огън и дим изригна от ямата. Заклинилите се едно в друго звена на машината се изправиха и отново се стовариха в храстите. Пилотът се опитваше с помощта на спирачните дюзи да я измъкне от земната пукнатина.

— Погледнете това, командире! — простена капитанът.

Ръцете на Карлайл се впиха в облегалката на пилота. Надвесена над рамото му, се взираше през наблюдателния купол. В плътно ешелонираните линии на нападателите през храсталаците тичаха облечени в кафяво фигури. Носеха секири, копия и мечове. Катереха се все по-нагоре по ръба на наклонената част от терасата. Някои теглеха след себе си оръдия.

— Арк 2 до Арк 1! Няма да успеем! — Гласът от високоговорителя премина във фалцет.

— Командирът до Арк 2! Активирайте системата за самоунищожение и слезте през задното звено!

Всред редиците на нападателите се издуха три огнени кълба. Екипажът на командния пункт беше улучил две от примитивните оръдия. На три места в храсталаците избухнаха пламъци. И още веднъж, сякаш от нищото, се появи огнено кълбо. Ала нападателите бяха прекалено много.

— Арк 2 до командира! Оставете ни! Успехът на експедицията е по-важен от нашия живот! Ще се самоунищожим заедно с машината!

— Казах: Системата за самоунищожение да се активира и да слезете! Ще ви вземем! — Ив Карлайл стисна дясното рамо на Дюлит и се наведе към него. — Приземете се близо до храсталака! — После се наведе над бордния микрофон: — Активирайте шлюзовете, сложете си защитните костюми, вземете със себе си лазерните пистолети!