Саймън Мордън - Теории за полета

- Обичам си длъжността. Обичам този предмет. - Тя слезе от бюрото и застана до него, нещастна, неуверена. - Не искам друг да ме обучава. Искам да се уча от вас.

Петрович прокара пръсти през косата си и ръката му не спря, докато не докосна металната плочка в основата на тила му. Той издиша всичкия въздух от дробовете си и си пое отново дъх едва когато стана абсолютно наложително.

- Намери Хуго. Извлечи го от леглото, ако трябва, доведи ми го тук. Трябва да поговорим.

Тя се обърна и излезе, а Петрович опря чело на студения метал на шкафа за папки. Вратата отново се отвори, вътре се вмъкна една облечена в черно фигура и я затвори зад себе си с едва доловимо щракване.

Миямото се поклони и зае позиция в ъгъла на стаята. На кръста си носеше пистолет, а на гърба си - меч. Той не обели нито дума и застина напълно неподвижно, опитвайки се доста успешно да стане невидим.

Но Петрович някак си не се почувства по-защитен.

Петрович прегледа новото решение на уравнението. Беше го написал внимателно върху нов лист хартия и прекара доста време, надвесен над него, поглъщайки усещането и формата му, изпълнен с нарас-тваща увереност, че ще се справи. Когато се пресегна за молива, той вече знаеше кои изрази могат да бъдат опрос-тени и кои да станат главни.

Докато работеше, Миямото го гледаше безизразно. Или поне така изглеждаше - по някое време беше измъкнал инфокапаци и си ги беше сложил. Според Петрович телохранителят му гледаше филм.

Изчисленията вървяха трудно; той непрекъснато спираше и проверяваше в книги и дисертации, реални и виртуални, прокарваше пръст по редовете, изписани с плътен шрифт, докато не откриеше нужните символи. Като че ли резултатът просто не искаше да бъде открит. Или пък ИИ грешеше, разбира се, и тук нямаше никакво решение, а само поредната точка от безкрайно променлив пейзаж.

Пиф щеше да се оправи, но тя беше заета да гледа в огледалото за обратно виждане към фаровете на останалите коли по магистралата, чудейки се дали някоя от тях я преследва. По-късно щеше да поговори с нея - за момента задачата на Петрович беше уравнението.

Той продължи да работи упорито върху него и тъкмо когато реши, че повече нищо не може да направи, видя отговора. Окончателното решение изглеждаше... опасно нестабилно. Петрович дълго време го гледа намръщено, с предположението, че някъде сигурно има грешка. Но нямаше... Той преглътна на сухо.

- Ёбаный стос - прошепна почтително.

Това може би щеше да е последната му научна работа за известен период от време, затова трябваше да я завърши. Той нанесе решението в триизмерна карта, която изпрати в компютъра за визуализиране - щеше да се обработва слой след слой, докато не стане готова.

Със завършената сфера обаче щеше да се занимава по-късно; на вратата се почука и Макнийл побутна Домингес навътре в стаята. Двамата погледнаха към въоръжения с меч и окачил пистолет на кръста си Миямото, който от своя страна изобщо не им обърна внимание.

- Докторе?

- Не се бойте - каза Петрович. - Можете буквално да забравите, че е тук.

- Той издърпа кабела за интерфейса, който беше донесъл Миямото, и го напъха в и без това претъпканото чекмедже. После намести очилата си и погледна към двамата специализанти. Стига толкова физика - те бяха негова отговорност. Петрович потрепери.

- Искали сте да ме видите - рече Домингес. Гласът му звучеше също толкова изморено и сънено като на Пиф.

- Да. ИВМ едностранно обяви Темза за най-добрата линия на защита срещу Външните и всичко на север от реката вече се счита за излишно. - Забелязвайки недоумението на Домингес, той осъзна, че ще трябва да го каже без заобикалки. - Това означава ние. Университетът може да бъде превзет и никой няма да ни се притече на помощ. Аз трябва да се погрижа за вас, затова ви казвам, че в следващите пет минути трябва да хвърлите в сака някоя и друга дрешка и всичко, което смятате за важно, и да тръгнете за Хийтроу. За теб, Хуго, съм резервирал полет до Севиля в дванайсет и трийсет. Файона, ти ще летиш след четиринайсет минути. Може би смятате, че имате достатъчно време, за да се сбогувате с приятелите си, да напишете някой и друг имейл, такива неща. Всъщност нямате. Вървете на летището, минете през митницата, изчакайте да обявят полетите ви и не позволявайте на никого да ви убеди да останете, дори ако ви предложат да ви направят богати като Крез. Тук ще настъпи пълен хаос, затова не се успокоявайте, докато не се озовете във въздуха. Ясен ли съм?