Саймън Мордън - Теории за полета

- А ти трябва да си жив, за да я започнеш. Миямото пътува към теб, Сам. Не му пречи да си върши работата.

- Да, добре. Трябва да се обадя на още няколко места. Но ти все пак си помисли върху онова, което ти казах. Щом новината за мостовете се разнесе, пътищата ще се задръстят от бегълци и всички те ще вървят в една посока. Никак няма да ти е лесно тогава.

Той прекъсна връзката и набра името на Пиф. Нямаше представа в коя точка на света се намира и не се изненада, когато най-после чу сънения й глас.

- Сам? - Нямаше картина, само мекото съскане на смущенията и шумоленето на чаршафи.

- Пиф. Къде си?

В леглото. Трябва да хващам самолет в малките часове.

Не, имам предвид къде си в географския смисъл.

- Пасадина.

- Ебать-копать. И къде отиваш след това?

- В Сиатъл. По обяд ще правя презентация във Вашингтонския университет. -Разнесе се ново шумолене, последвано от щракване. Тя седеше в леглото до светнатата нощна лампа.

- Сама ли си? - попита той.

- Що за въпрос е това? - В гласа й се долавяше възмущение, но на него не му пукаше. - Разбира се, че съм сама. Това е Реконструкционистка Америка

- не можеш да наемеш дори стая за двама, без да си покажеш брачното свидетелство.

- Извинявай, извинявай. Трябва да се махнеш от САЩ колкото се може по-бързо. Канада ще свърши работа. Когато стигнеш в Сиатъл, наеми си кола и карай към границата. Но трябва да отидеш право там, пропусни лекцията.

- Нали не е заради онази подигравка със Станфорд?

Той въздъхна.

- Не. Хубаво щеше да е. Става дума за ЦРУ. Те убиха Хари Чейн и един от хората на Марченко; бях и с двамата, когато умряха, и наистина започва да ме гони параноята.

- Леле. Поспри малко, Сам. Чейн е мъртъв? И сега ЦРУ се опитват да убият теб?

- Да. Това е в общи линии. Нещо едва не разцепи Метрозоната по време на Дългата нощ. И сега те искат да го намерят и съответно да го унищожат или да го заловят. Единствените хора, които знаят какво е то, сме аз, ти, Мади и Соня.

- Но ти унищожи Джихада. - Пиф замълча. - О, Сам.

- Споразумях се с него. Не че янките ще ми повярват каквото и да им кажа, особено след като претрепах един от техните агенти. Цялата работа е пълен пиздец, Пиф, и ти ще трябва да бягаш.

- Какво си направил, Сам? Къде е Джихадът сега? - Гласът й непрекъснато се променяше - от силен и ясен до приглушен.

- Пиф?

- Опитвам се да се облека, а едната ми обувка е под леглото. - Тя се изправи. - Намерих я.

- Няма вече Джихад. Той изчезна завинаги. Но запазих програмния код.

Тя го познаваше твърде добре.

- Идиот такъв. Гениален идиот. Сега трябва да намеря начин да стигна до

Мексико, а тук е полунощ. - Тя бързо напълни сака си и дръпна ципа. - Знаеш, че ако все още не са се добрали до теб, изчезването ми ще им подскаже веднага къде да търсят? И въпреки това ми се обади?

- Да.

На вратата му се почука. Стомахът му се сви.

- Задръж така - каза той на Пиф. - Влез!

Вратата се открехна и през процепа се появи главата на Макнийл. Тя видя, че той води разговор, и му даде знак, че ще изчака отвън, но той й махна с ръка да влезе.

- Няма проблеми. - Той продължи да говори на Пиф. - Обади ми се, когато стигнеш до следващото място. Става ли?

- Добре.

Той прибра играчката обратно в кутията й и я бутна настрани, опитвайки се отново да си спомни малкото име на Макнийл.

- Файона. - Той забеляза картата памет, която тя държеше в ръка.

- Доктор Еканоби ли беше това? - попита тя.

- Да. - Петрович отпи глътка кафе и установи, че вече е изстинало. Насили се да го преглътне и се намръщи. - Отива в Сиатъл.

Тя кацна на ръба на бюрото му и кръстоса обутите си в дънки крака. Плъзна картата към него.

- Свърших един ден по-рано. Надявам се всичко да е наред.

Той взе картата и започна да я върти между пръстите, докато не стигна до кутрето. После обърна посоката и я върна обратно. Кокалчетата го боляха.

Тя го гледаше като вкаменена.

- Яко.

Петрович осъзна какво прави и размърда средния си пръст.

- Физиотерапевтично упражнение. Изгубих го в един... инцидент. - Той остави картата на бюрото. - Знаеш ли къде е Хуго?

Тя поклати глава.

- Но все още е рано.

- Да. Просто си мисля, че двамата с него можете да заминете някъде на почивка. Доста далеч оттук.

Макнийл настръхна, щом чу предложението му.

- Но ние вършим добра работа. Не можем да спрем точно сега само заради Външните.

- Моментът не е подходящ за героични постъпки. И каузата не си заслужава.

- Петрович се отблъсна от бюрото и столът му се плъзна до стената. Едва тогава се изправи и отново отиде при каната. - Трябва да се махнете оттук, докато все още можете.