Саймън Мордън - Теории за полета

- Няма значение. - Докато оглеждаше клиентите на кафенето, Петрович пъхна ръце в джобовете си и почувства тежестта на пистолета. - Спокойно ли е?

- Никой не е идвал и не е стрелял. Поне не днес. - Уонг плъзна чашата с кафе по барплота. - Аз черпя.

Петрович бе излязъл без кредит чип и нямаше дори дребни монети в джоба си, така че му оставаше единствено да приеме почерпката.

- Благодаря. Защо?

- Вече си голям човек. Което за пореден път показва, че курабийките с късметчета познават. - Лицето му се изкриви в неприятна усмивка. - Правил съм секс с университетските майки на Станфорд!

Петрович го погледна над очилата.

- Така ли са го превели? Предпочитам моя вариант. - Клатейки глава, той отиде и седна в дъното на залата, където продължи да ближе кафето, докато Чейн не нахълта през вратата.

- Здрасти - започна Уонг.

- Той е с мен - извика Петрович.

Чейн се огледа с присвити очи и най-накрая забеляза собственика на гласа. Опипа палтото си, намери портфейла и не обърна внимание на това, че Уонг му взе два пъти пари за едно и също питие. Отиде при Петрович, остави небрежно кафето на масата и се тръсна на стола срещу него.

- Добре ли си? - попита Петрович.

- Горе-долу, нали знаеш. Странни дни. - Той завря сплескания си нос в чашата и вдъхна горчивия аромат. - Всичко се е объркало.

- Тези думи, изречени от полицай, въобще не ме изпълват с радостни мисли.

Лицето на Чейн се изкриви.

- Понижават ме. В Милицията на Извънредната власт на Метрозоната. Разузнаването.

Петрович преглътна с усилие. Закашля се силно, за да прочисти гърлото си.

- Ха!

- Не започвай отново. Не и сега. Освен това - рече той и бръкна във вътрешния си джоб - имам нещо за теб.

Измъкна тясна метална кутийка с размера на книжка джобен формат и я плъзна по масата. Петрович я стрелна с поглед, преди да се взре в сълзящите очи на Чейн.

- Дали това е същото, за което си мисля?

- Тъй като изгубих предишното, реших, че съм ти длъжник. - Чейн го побутна напред. - Смятай го за закъснял сватбен подарък.

- Мислех си, че подаръкът ми е това, че любезно забравяш за всички незаконни неща, които върша. - Петрович взе кутийката и я повъртя в ръцете си, наблюдавайки играта на светлосенките върху лъскавата стоманена повърхност. После докосна вдлъбнатия бутон и кутията се раздели на две. -Ако си го натъпкал с шпионски софтуер... Какви ги говоря, ако ли? Първото нещо, което ще направя, е да го изстържа отвътре.

- Ако щеш ми вярвай, но не съм го докосвал. Чисто ново е. С изключение на... - Чейн млъкна и раменете му леко се прегърбиха.

Петрович грабна играчката си и се зае да проверява софтуера и връзката.

- С изключение на какво?

- Сложих вътре едно файлче. Сигурно ще поискаш да го прегледаш.

Петрович намери файла и кликна върху него. Тръгна някакъв клип - зърнест, с твърде ярки цветове, размазан. Беше почти негледаем, но след малко се оправи. По екрана преминаваха хора, камерата гледаше надолу и записваше лицата им, когато излизаха изпод арката.

- Летище?

- Хийтроу, тази сутрин. Търси блондинката.

- Това означава всеки втори човек.

- Ще я разпознаеш.

Петрович гледаше преминаващите фигури. Имаше кратко прекъсване, след което на екрана се появи жена с интересна механична походка. Включиха се звуковите и светлинните аларми, пораждайки внезапна суматоха сред полицаите от охраната. Жената завъртя глава първо наляво, след това надясно и завързаната й на конска опашка коса забърса раменете й. Някакъв пазач спореше нещо с нея, положил ръка върху кобура на пистолета си, но тя не изглеждаше особено притеснена. Като че ли подобни неща й се случваха непрекъснато.

След това в кадъра отново остана само тя, всички останали се бяха изтеглили встрани от обхвата на камерата. Алармите отново се включиха, но този път тя продължи необезпокоявана напред. Погледна към камерата с немигащи очи. След това вече я нямаше.

- Не я познавам - каза Петрович.

- Значи не забелязваш семейна прилика?

- Не и с моето семейство. - Петрович превъртя назад записа и го остави на пауза. Погледна втренчено лицето й, което се взираше в неговото. - Чёрт.

- Мога ли да ти представя Шарлът Соренсън, наскоро пристигнала от САЩ? -Чейн отпи голяма глътка от кафето си и избърса устата си с ръкав. - Тя има кибернетични крака, които всъщност причиниха суматохата.

- Ще получа ли награда, ако отгатна защо е тук? - Петрович затвори рязко кутията на играчката си и я тупна върху масата. - Какво знае тя?

- Знае къде е отседнал брат ?, знае за кого работи той. Може би дори е научила, че са го изнудвали.