Любомир Николов - Десетият праведник

Не обичаше убийствата. Искаше му се да пропълзи нагоре, да потъне между боровете и да поеме направо през планините, зарязвайки тази безумна акция. Можеше да си го позволи, парите на Баска щяха да му стигнат поне за месец. Само че знаеше защо няма да го направи — в тази професия най-важният капитал беше репутацията. Ако се разчуеше, че в последния момент е дал заден ход, вече никой не би му поверил товар, освен може би Мишин, но и Мишин не можеше да решава самостоятелно. Впрочем вече бе късно за оттегляне. Нямаше как да се измъкне от храста незабелязан.

Зад фургона идваха още четирима въоръжени конници. Общо девет души охрана плюс кочияшът, който сигурно също имаше нещичко под капрата. Прекалено много, за да се предадат без бой. И Гастон трябваше да го знае.

Обхващаше го чувството за déjà vu 2 2 Вече видяно (фр.). — Б.ред. и той почти не се изненада от това, че най-напред тялото му се напрегна, а едва след това чу оглушителното изсвирване до себе си. Отдясно едно дърво се люшна и бавно започна да пада към шосето, преграждайки пътя на колоната. Изненаданите конници инстинктивно дръпнаха юздите, завъртяха се на място, но вече беше късно. Хората на Гастон изскачаха от укритията. Тънко змийско свистене се сля с трясъка на падащия дънер и първият ездач смаяно надигна ръка към гърлото си, от което стърчеше арбалетна стрела, после се люшна в седлото и тежко рухна пред бавно пристъпващите волове. От сипея изтрещя автоматен ред — все още предупредителен, във въздуха. Някой изкрещя. Отзад, на завоя, с грохот се стовари огромна канара. Конниците препуснаха към нея, имаше достатъчно място, за да я заобиколят, но свистенето пак се раздаде и най-предният увисна върху шията на коня си. Затрака автомат. Прашни фонтанчета пресякоха пътя край скалата и животните рязко спряха. Войникът с картечницата рипна от капрата, едва докосна земята и със стремителен плонж се метна към дерето. За част от секундата изпънатото му тяло сякаш застина насред полето и Николай забеляза на бедрото му странен кобур за пистолет с невероятно широко дуло. Гастон бе скочил на крака и държеше оръжието пред корема си, с изопнат настрани лакът. Автоматът в ръцете му излая отривисто, но беглецът вече бе изчезнал зад ръба на пътя и куршумите се забиха в стъблата на стърчащите отдолу букове.

— Hände hoch! 3 3 Горе ръцете! (нем.). — Б.ред. — изтътна откъм сипея гръмотевичен бас. Това беше Петручи. За него разправяха, че на облог трошал чаши с гласа си и тъкмо заради този глас Гастон го държеше в бандата, макар че като боец не представляваше нищо особено.

Кочияшът замръзна, както се бе привел напред и посягаше под капрата. Четирима от войниците бавно вдигнаха ръце, продължавайки да стискат карабините с увиснали над главите им дула, сякаш се канеха да газят през дълбока река. Последните двама автоматчици едновременно се хвърлиха в действие. Единият пришпори коня и отново препусна към скалата, докато другият скачаше от седлото в канавката, запълнена със суха тиня и стари листа. Укритието не беше дори и символично, отгоре залегналата фигура се виждаше като на длан. Наблюдавайки сцената с някакво отвлечено, абстрактно любопитство, Николай помисли, че оръжието, кой знае защо, почти винаги влияе върху характера на собственика си. Човекът с пушка е по-бавен, разсъдлив, държи на точно отмерените действия, докато онзи с автомат залага всичко на хазартната атака и отчаяния риск. А може би е обратното, каза си той, може би тъкмо защото са такива, подбират оръжието, което им подхожда. Или началниците ги подбират, в армията вечно се намира кой да мисли вместо теб.

Изглеждаше, че бягащият автоматчик има шанс да се измъкне. Конят му безпрепятствено стигна до канарата, заобиколи я и вече беше на самия завой, когато от близкия храст изскочи човек с черна качулка и рязко замахна. Дръжката на ножа сякаш сама изникна от гърба на конника. Той изтърва юздите, отметна глава назад и разпери ръце с изкривени пръсти, после бавно взе да се накланя настрани. Левият му крак се откачи от стремето в момента, когато конят го отнасяше отвъд завоя. Ругаейки на висок глас, човекът с качулката се втурна подир него.

С изчезването му времето отново замря. Не стреляше никой — Гастон предпочиташе да избягва излишния шум. Конниците продължаваха да държат карабините над главите си, кочияшът бе повдигнал ръце колкото да подпре с пръсти периферията на широкополата си шапка. Бандитите мълчаливо се целеха надолу. Сред тази няма сцена се движеха само двама души. Залегналият войник натисна спусъка, изръмжа, като чу сухо изщракване, и нервно презареди. Горе на склона дребният Ив се мъчеше да обтегне арбалета си — чудесно оръжие със сгъваем приклад, алуминиево ложе и лък от ресорна стомана. Войникът успя пръв. От трясъка на гърмежите въздухът се раздра като прогнил плат, Ив изохка и изтърва арбалета. Още един изстрел прокънтя от височината. Войникът подскочи с цялото си тяло и оброни глава върху юмруците си, вкопчени конвулсивно в автомата.