Любомир Николов - Десетият праведник

— Не е честно!

— Цялата ситуация не е честна. Как ще постъпиш?

— Ще го пребия — неохотно призна той. — Сигурно ще съжалявам после, ама ще го пребия… Не, чакай! Може и да не съжалявам, ако го заваря да зяпа звездите през дупката на покрива. Какво ще ни помогнат звездите сега и тук? Спектри, йонизация, кванти… Те ще са ни нужни след двеста години, ако човечеството оцелее дотогава. Но днес бъдете любезни да вършите точно това, което каза — проучвайте къщата!

— А какво друго смяташ, че правим? — Джейн ядно смукна от цигарата си, закашля се и разгони с ръка облачето дим. — Заради тези записки, които нося, загинаха осем души. Мислиш, че си видял нещо в твоите обиколки из тукашните планини? Знаеш ли какво е да те обстрелват с тежка картечница от пиратска джонка? Или да се промъкваш нощем из територии, където човекоядството е обичайна практика? И всичко това, защото няма друг начин да предадем едно съобщение, което някога би обиколило целия свят за част от секундата! Звездите… — Тя се изправи, заобиколи масата и застана пред догарящия огън в камината. Долитащият през рамото й глас изведнъж зазвуча глухо и уморено. — Там е работата, че не можем да заровим нос в земята. Трябваше да гледаме звездите. И не просто да гледаме, а да сравним резултатите от наблюденията от различни точки на земното кълбо.

— Защо? — запита той, усещайки как всичко вътре в него изтръпва от хладното предчувствие за нещо съдбоносно и страшно.

— Защото се потвърди точно онова, което предполагахме. Колапсът не е само локално явление, не е дори само космическа вълна, налетяла отнякъде към нас. Надявахме се да е така, надявахме се всичко да отмине, както е дошло. Но и тук, в Европа, има стари наивници, както ги наричаш. И техните наблюдения съвпадат с нашите. Измененията са навсякъде, в цялата Вселена. Обаче не ме питай как и защо. Просто приеми, че Земята е в окото на циклона…

— Значи все пак е дошъл краят на света — прошепна Николай с внезапно пресъхнало гърло.

— Не знам — каза тя.

В тишината се вмъкнаха жалните въздишки на вятъра зад стъклата на прозорците. Стените на стаята изведнъж се бяха сближили една до друга, като да подчертаят колко нищожно е това последно убежище на светлината сред свят от безброй рухващи звезди. Николай потръпна.

Няколко безкрайни мълчаливи минути по-късно Джейн тръсна глава, върна се на масата и уморено протегна чашата си към него.

— Налей ми.

— По-добре да не те бях срещал — глухо каза той, посягайки към бутилката.

— Не съм те молила да ме спираш. — Тя сухо се изсмя. — Наздраве. И стига големи приказки. Дай да говорим за нещо по-земно. Накъде продължаваш утре? Към…

— Към Велтбург — натърти Николай. — Сега се казва Велтбург и точка. Или в краен случай Мондовил. Не се подлъгвай да употребяваш старото име на града, може да си имаш неприятности.

— Значи е истина… Чувала бях, но мислех, че се шегуват. Толкова ли е сериозно?

— Адски сериозно. Генералният секретар Аренс е луд на тема ООН и световна власт.

— И нищо повече ли? Ако е вярно всичко, което разправят за него, трябва да е луд за връзване.

Николай небрежно махна с ръка.

— Че кой управник в света не е луд? Навремето просто го криеха по-умело, а сега всичко си застана на място. — Той наля в чашата си последното вино и меланхолично огледа празната бутилка. — Забележи, все пак ние във Велтбург имаме късмет. Властта на Аренс е цвете в сравнение например с диктатурата на Баумщед… Или с Триумвирата на докторите… Слушай, няма ли вече нищо за пиене?

— Сега ще донеса — Джейн стана и тръгна към кухнята. — Говори, чувам те.

— Е… Исках да кажа, че според мен властта навсякъде е все същата яма с лайна, само дълбочината е различна. Важното е да намериш начин да си държиш главата над повърхността.

— И успявате ли? — запита тя, оставяйки новата бутилка на масата.

— Справяме се някак. Стига да не отричаш правото на Ханс-Улрих Аренс да бъде генерален секретар на ООН. Между нас казано, той наистина има известно право на това. Преди Колапса е работил за Обединените нации — и то по най-напрегнатото време, след погрома в Ню Йорк, когато цялата работа се пренесе тук.

— Колко трогателно! — подкачи го Джейн. — И ти си седнал да ми говориш за смахнати старци учени!

— Не се залъгвай! — Николай енергично размаха чашата си, без да обръща внимание на това, че част от виното се разплиска върху покривката. — Аренс може да е луд, но не е смахнат. Откакто взе властта преди дванайсет години, не е направил нито един погрешен ход. Разправят, че бил страхотен покерджия. Пък и тая история с поста на генерален секретар понякога ми се струва измислена, колкото да сплашва противниците на режима. А иначе хер Аренс е майстор на компромиса. Първата му работа, след като застана начело, беше да се споразумее с организираната престъпност. Негласно, разбира се, ама ролите са разпределени като по ноти. Той държи властта и либерализира горивния режим, доколкото е възможно, без да си навлече гнева на селяните. Контрабандата върви. Полицията си гледа работата и от време на време хваща някоя дребна риба. Едрите фигури като мосю Луи стоят настрана и само дърпат конците. Мафията пък помага на Аренс да се справя със селяните. Така му се освобождават сили за охрана на границата, особено откъм страната на Баумщед.